Ден преди крайния срок за подаване на заявления за гласуване зад граница – 15 юни, бяха изпратени над 55 000. Едва ли до края на днешния ден броят им ще достигне постъпилите 87 216 преди предходните парламентарни избори на 4 юни. Според новите правила за определяне на изборните секции обаче, се очаква за извънредния вот на 11 юни да бъдат разкрити почти двойно повече изборни секции в чужбина – близо 800.
„Изборното законодателство се нуждаеше от промени, които да улеснят гласуването, но не бива да се мисли, че от около 1 милион сънародници в чужбина, които имат избирателни права, ще гласуват повече от 20-25%“ – коментира в интервю за предаването „Родина зад граница“ на БНР политологът Тончо Краевски.
Димитър Иванов е наш сънародник, който живее в Швейцария от 20 години. За този период броят на българите в страната е нараснал от 5000на 15 000. „Не сме класически емигранти. Ние сме мобилни съвременни български граждани, живеем в динамично време на мобилни комуникации и дистанционно общуване, което прави връзката ни с България неразривна“, казва той. „Тъй като живеем в уредени държави, ние виждаме решенията на проблемите у нас“ – е неговият отговор на упреците, че българите в чужбина имат неправилна представа за това какво се случва в родината.
Активната си гражданска позиция и интерес към политическия живот у нас Димитър Иванов изразява, участвайки вече 15 години в организацията на изборите зад граница. Той е глобален координатор на Мрежата на българските изборните доброволци.
„След 464 секции, които бяха отворени за изборите на 4 април, сега гоним 700-800. Заявления за откриване на секции се подават до 15 юни. По-големият брой секции ще доведе до по-висока активност. Много е важен периодът, в който се провеждат изборите. Юли е активният месец на отпуските и така част от сънародниците ни вече ще са в България. Ние вече усещаме трудности да намерим членове на секционните комисии по света. След Covid–годината вече може да се пътува със сертификати за преболедуване и ваксинация и така вероятно част от сънародниците ни в чужбина ще изберат да гласуват в България“, предполага Димитър Иванов.
Задължителния машинен вот също е препъни камък при организирането на изборите зад граница.
„ЦИК трябва да вземе решение дали с наличните машини се подсигурява гласуването само в България, тоест се мисли за поставянето на втора машина в някои секции или остават по една, а с останалите да се търси възможност да бъде покрита чужбина – коментира в интервю за БНР-„Хоризонт“ експертът по изборни системи Даниел Стефанов. – При едната ситуация осигуряваме нормален изборен ден, при другата – нарушаваме изборния кодекс.“
Дори да бъдат обезпечени секциите с машини, изборният ден би се превърнал в истински хаос, ако секционните комисии и избирателите не бъдат обучени как се гласува с машината и как се обработват резултатите. Затова, по думите на Стефанов, обучението им е добре да започне минимум две седмици преди 11 юли. Въпреки всички затруднения обаче, нито един метод за гласуване не бива да възпира избирателите да упражнят правото си на глас.
Съставил: Йоан Колев
Снимки: архивНяма информация за сериозни проблеми при гласуването в Турция, предава специалния пратеник за изборите там Мария Петрова. Масово се гласува с машини, но от малък брой хора – така тя описва вота в югоизточната ни съседка. По-голяма е активността пред..
Десетки хиляди са българите, които живеят в Аржентина. За съжаление точна статистика за техния брой не е правена, но според различни източници те варират от 50 000 до 150 000 души. Част от тях са емигранти от новата вълна, заселили се там след..
Българи, които днес са в Сърбия - гласуват в секциите в Босилеград и Цариброд, казаха за БНР ангажираните с вота от другата страна на границата, предава кореспондентът на БНР в Кюстендил Кирил Фалин. До 15 часа в Цариброд са гласували над 300 души,..
Нуредин Нурединай произхожда от историко-географската област Го̀ра в Североизточна Албания, в която 90 % от жителите се самоопределят като българи..