Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Българските села се превръщат в демографски пустини

Снимка: БГНЕС

Населението на България в момента е приблизително около шест и половина милиона души. Процесите на обезлюдяване на страната се задълбочават и мрачната прогноза на изследователи сочи, че до 2040 г. населението ни ще се стопи с около ¼. Очаква се след 20 години на българска територия да живеят не повече от 5 млн. и 400 хил. души. Тенденцията е отчетена от специалисти, които изнесоха данни от свое проучване на демографските проблеми на България и регионалните демографски диспропорции. Обект на анализа са данните, налични преди началото на световната Ковид-пандемия през 2020 г.

В България липсва младият активен контингент от население, а в същото време страната ни е на предпоследно място по продължителност на живота в ЕС – посочват в доклада си изследователите. „На второ място е проблемът с нелогичните териториални икономически и социални диспропорции. Тъкмо заради това системата започва да боксува, липсва баланс“ – обяснява доц. Георги Бърдаров от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, който е сред авторите на представителното демографско проучване.

Георги Бърдаров

 По думите му, около 200 хил. българи са се върнали у нас по време на пандемията, въпросът е дали има какво да ги задържи тук и след като тя приключи.

„Преди пандемията страната ни беше на първо място по смъртност, не в ЕС, а в цяла Европа, и на едно от първите места в света. Това е срамен, тъжен и притеснителен факт – посочва анализаторът. – Няма административна единици в ЕС, на областно ниво, където смъртността да надхвърля 20 промила, там дори няма 15 промила смъртност (брой смъртни случаи на 1000 души население). Така ние драстично, в негативен план, изпреварваме развития свят. Тук има общини, в които смъртността дори надхвърля 50 промила. Фактите показват, че в Северозападна България, в община Георги Дамяново –смъртността е 40 промила, Макреш 39 промила, Хайредин и близките общини са със сходни показатели. Такива показатели има само след тежки военни конфликти в Азия и Африка, или когато населението е било поразено от пандемии като СПИН и малария. Причините за свръх високата смъртност у нас е в пълния срив на здравните грижи по места, в липсата на младо и активно население, което да помогне за икономическия напредък, както и задълбочаваща се  бедност, която не позволява превенцията на лечими заболявания.“

Дори на областно и общинско ниво никъде в страната няма територия, която да е с положителен естествен прираст на населението, а хората над 65 години да са по-малко от 20% от населението, посочват анализаторите.

„Тревожна тенденция е не толкова намаляването на гъстотата на населението, защото в Европа има други държави, които са с доста по-ниска гъстота, а фактът, че за 20 години градското население тук ще достигне 79%“ − допълва доц. Надежда Илиева от БАН.

„Изчезването на селища и намаляването на населението водят до появата на т.нар. демографски пустини – територии, където гъстотата на населението е под 10 души на кв. км. А през 2040 г. те ще са 69% от територията на България. До 2016г. това са били 23% от територията. Сред тези демографски пустини много ясно се открояват „островите“ с по-висока гъстота на населението – София, Пловдив, Перник, Пазарджик, Плевен, Черноморското крайбрежие и по поречието на р. Места. Тревожна тенденция е, че расте броят на населените места без трудоспособно население и до 2040-а това ще са около 40% от селата. Практически те са обречени да загинат. През следващите години ще има надпревара за привличане на население“ − прогнозира тя.

Учените търсят и първопричините за отчетените негативни тенденции. Откриват я в модела на българското общество, което вместо да надгражда постигнатото, е склонно да започва всичко от начало. Това се наблюдава повече от век − в годините след Освобождението (1878 г.) и до днес. „Развитите държави имат последователно движение напред и надграждане, независимо каква е политическата сила и какъв е курсът, който се води в момента. Нашата страна непрекъснато започва реформите отначало и това е огромен проблем, който се отразява върху всяка сфера на живота. Изходът ни е в правилната държавна политика и адекватните мерки за справяне с демографската криза“ – обобщава доц. Георги Бърдаров. Не е за подценяване и фактът, че страната ни е в 10% на държавите с най-благоприятни условия за живот в целия свят. Измененията на климата и пренаселването на планетата ще прави нашата територия все по-привлекателно място за живеене. „Тази демографска пустиня, която очертахме, няма да остане ненаселена. Оттук нататък има два пътя – или ние ще населим тази територия, или тя ще бъде населена от други хора. Оптимисти сме, че тя ще бъде населена от българите“ − посочва доц. Надежда Илиева.


Снимки: БГНЕС

Още от категорията

Нови правила за влизане в България от държави в червената зона

От четвъртък, 29 юли 2021 г., българските граждани, лицата с постоянно или продължително пребиваване в България и техните семейства, гражданите на ЕС и Европейското икономическо пространство, сезонните работници и чужденците, които придобиват..

публикувано на 27.07.21 в 19:05

Опасно горещо в цялата страна

В сряда  над България ще е слънчево и горещо. На места в югозападната част от страната ще има временни увеличения на облачността, а в планините - и краткотраен дъжд. Повишението на температурите ще продължи и максималните ще се достигат 35°- 40°. В София..

публикувано на 27.07.21 в 16:15

Няма данни за пострадали българи при експлозията в Леверкузен

Няма информация за пострадали български граждани при експлозията тази сутрин в индустриалния парк за химическа промишленост в германския град Леверкузен, съобщи българското Министерство на външните работи. По информация на генералното ни..

публикувано на 27.07.21 в 14:42