На предсрочния парламентарен вот на 11 юли за първи път в чужбина се очаква да се разкрият рекордните над 750 избирателни секции. От 30 години диаспората гласува извън страната, но това право все още предизвиква спорове. За живеещият в Лондон политически анализатор Петър Якимов противопоставянето винаги е било странно, защото е убеден, че исторически българският народ винаги е интегрирал в себе си, а не е разделял.

„Подозирам, че това е вследствие на комунистическото управление, когато хората които напускаха държавата бяха обявявани за врагове на народа и невъзвращенци. Това за мен е малко странно, тъй като доста от българите в чужбина плащат данъци и в България. Отделно като добавим и статистиките на Българската народна банка, според които най-големият чуждестранен инвеститор в България е диаспората в чужбина - олеква тезата, че който не живее в България и не плаща данъци, няма право да гласува.“

Якимов смята за мит и твърдението, че гласуването на българите в чужбина съществено променя изборния резултат в страната.

„Проследил съм резултатите от изборите назад във времето и стандартното гласуване в чужбина е някъде около 120-130 хил. гласа. Говорим за цял свят, не само за българите в Турция или във Великобритания. Тези 120-130 хил. гласа са 3-4% от общия вот и по никакъв начин не могат да повлияят на решенията на българите, които живеят в България. Моята теза е, че изборите се решават от българите в България, а българите в чужбина само добавят стойност към този резултат.“

Кратко просъществувалият 45-и парламент, прие дълго отлаганото решение да се сформира избирателен район „Чужбина“, но депутатите не уточниха срокове за това.

„Той е излишен от гледна точка на това, че има един фундаментален принцип - моят глас и вашият глас са първо равни по тежест – коментира сънародникът ни от Англия. – Второ, всеки един мандат в Народното събрание трябва да отговаря на определен брой избиратели, т.е. колко човека ще представлява, а не с колко ще бъде избиран. Може да се направи такова нещо, но трябват предварителни стъпки, като например активна регистрация в чужбина. Да се види колко от живеещите в чужбина имат желание въобще да участват в избори и оттам да се разпределят мандатите. Хърватия има такъв район чужбина, но той е точно определен и е точно 5% от общия брой на мандатите.“

Якимов очаква на 11 юли да гласуват около 200 000 българи в чужбина, при рекордните над 170 хиляди, осъществили правото си на глас през април. На миналите избори беше опровергана и статистиката, според която разпределението на гласовете от диаспората за партиите е съпоставимо с разпределението им в страната.

„Последните избори са много интересни, тъй като българите зад граница за първи път не гласуваха за победителите в тези избори. В предишни избори се е случвало по-скоро българите в чужбина да следват общия тренд на нещата, които се случват в България. Тези проценти, които се добавят към вота на партиите в България са в рамките на около 1%, т.е. няма как, досега никога не се е случвало, вотът на българите в чужбина да обърне вота в България, защото вотът в чужбина е разпределен, той не е концентриран в една партия.

На изборите през юли във Великобритания за първи път ще има повече изборни секции отколкото в Турция. Очакванията на Якимов са, че това може би ще увеличи с малко броя на гласувалите, но ще облекчи работата на секциите по места.

„Има една особеност при гласуването в чужбина- границата да се разкрие секция, която този път е 40 заявления. Но в деня на изборите всеки един, който има български паспорт, може да отиде до съответната секция и да гласува. Поради възможността навсякъде да се отварят секции, има спад към интереса за подаване на заявленията. Това не означава, че хората няма да отидат да гласуват. Аз лично очаквам, че резултатът на тези избори ще бъде сравним с този, който бе през април. Не очаквам някакво драстично увеличение или ако има такова, то ще е с максимум 50 хил. гласа общо за цял свят.  А не както чета, че се очакват някакви невъобразими количества хора, които да отидат и да гласуват. Лично аз нямам нищо против и даже бих приветствал да гласуват 500 хил. човека в чужбина, но за съжаление българите в чужбина са както българите в България. Тоест ако погледнем, какво е обществото ни в България, можем да разберем какво се случва в българските общности в чужбина.“

Якимов подчертава, че организацията на вота в чужбина се прави най-вече с огромното усилие на доброволците, на хора които живеят в съответните държави, но е и много важна добрата комуникация с посолствата.

„Бих искал да кажа, че комуникацията с посолството в Лондон е наистина добра, нещата се случват по-лесно. Организацията на самата секция, закупуването на  материали - това се прави изцяло на доброволни начала от хората на място, което е достойно за уважение. Имайте предвид, че априлските избори във Великобритания бяха с много по-голямо натоварване от това, което се очаква сега. Тъй като бяха концентрирани само в 35 секции. Аз живея в Рединг, а близката ми секция бе в Оксфорд. Там стандартно гласуват около 350-400 човека, а в Рединг гласуват около 300 човека. На 4 април в Оксфорд гласуваха около 1000 човека, т.е. от няколко града се струпаха хора, които да гласуват там.“

За българите в чужбина е без значение дали ще се гласува с машини или с бюлетини, посочва Якимов и аргументира позицията си така:.

„В чужбина се гласува само за партии. Не се гласува с преференции за определени кандидати. Това улеснява нещата при гласуването и при броенето. Затова не мисля, че би затруднило нещата на място дали ще се гласува с машини или с бюлетини. Това, което знам за Великобритания е, че специално само в тези 35 секции, които бяха разкрити през април с над 300 човека е предвидено да се гласува машинно. Във всички останали ще се гласува с бюлетини. Но не мисля, че това е проблем при 130 секции.“