2020 година беше идеален социален експеримент, сериозен стрес тест за цялата ни социална система, казват анализатори от Института за пазарна икономика. Тогава за три седмици около 90 хил. българи загубиха работата си в страната, а стотици останаха без работа в Западна Европа и се върнаха в България. В тази ситуация у нас не се увеличиха разходите за социално подпомагане, не се увеличиха и получателите на помощи от държавата, посочват експертите.

„Анализът за 2020 г. показва, че месечната социална помощ, която би трябвало да подкрепя хората в нужда, без друг източник на доходи, е имала 1% ръст месечно. А помощите за лечение и диагностика не са мръднали и са останали под 4 млн. лв. Това означава, че нашите социални програми, дори при такава внезапна криза, на практика не реагират“ – обясни Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика, представяйки анализ за икономическите предизвикателствата пред социалната система, свързани с пандемията.

„Критериите у нас са така направени, че според тях, дори в кризата никой не става много по-нуждаещ се от помощи. Общите разходи за социално подпомагане миналата година са се увеличили само със 7%, което идва заради увеличените помощи за отопление и в някаква степен по-голяма подкрепа за хората с увреждания. През призмата на кризата видяхме, че повечето от съществуващите програми не са адекватни и усещаме, че има хора, изведнъж останали без доход и лишени от достъп до съществуващите програми за подпомагане. Затова се наложи тепърва да се правят нови схеми и социалната система не беше готова да посрещне нуждите на обеднелите в кризата българи.“

Ефектът на социалните помощи е изключително малък у нас, несъизмерим с това, което е в ЕС – казва Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика:

Снимки: БГНЕС