Стабилно управление или чести избори в необозримо бъдеще – тази дилема, възникнала след извънредния парламентарен вот, съвсем скоро ще намери своето решение. Междувременно проф. Бисер Георгиев от Шуменския университет “Епископ Константин Преславски” ни връща в следосвобожденските години, проследявайки как правителствата с кратък мандат са повлиявали в обществен и икономически план на страната ни.

“Има няколко съществени момента, в които се появяват преходни правителства с несигурно мнозинство и съставени от много партии – казва историкът пред БНР- Шумен. – Обикновено тези кабинети идват в най-критичните, в политическо отношение, години от развитието на нашето общество. Това са времената, в които става някакъв катаклизъм, някаква криза или някаква генерална промяна. Пример за това е т.нар. преврат на първия български княз Александър I Батенберг, който на 27 април 1881 г. сваля законно избраното Народно събрание и правителството на либералите. В страната ни, забележете, се установява не само правителство с руско участие, но с министър-председател ген. Казимир Ернрот (финландски офицер и администратор на служба в Руската империя). Този кабинет управлява само няколко месеца и илюстрира една от резките промени в българското общество.”

Подобни, в политически план, са и правителствата след силовото сваляне на князАлександър I Батенберг през 1886 г. Начело им се редуват митрополит Климент от Консервативната партия и либералът Петко Каравелов. Историческата статистика показва, че това са  най-кратко управлявалите правителства в България. Първото съществува формално 3 дни, от 9-ти до 12-ти август 1886г., а второто - на Петко Каравелов е с 4 дневен живот - от 12 до 16 август, същата година.

Няколкодневният живот на кабинетите обаче не е единственият куриоз – оказва се, че част от министрите така и не успяват да стигнат до столицата, а други пък изобщо не разбират за оказаната им чест.

Пример за кратковременно управление, в кризисни времена, е и второто правителство на Тодор Иванчов, назначено през 1900 г. с указ на княз Фердинанд и просъществувало по-малко от два месеца. Новоизбраният премиер управлява от името на Либералната партия, въпреки че е оглавена от Васил Радославов – в опит на княза да разцепи политическата организация. “Във времето, за което говорим, България, с изключително големи усилия и смяната на няколко преходни правителства, успява да сключи външен заем и да избегне фалита – такъв, какъвто няколко години преди това не успява да избегне Гърция”, добавя професорът. Положението е толкова критично, че един от кабинетите дори не успява да изплати заплатите на своите чиновници.

“Преходните кабинети, в по-голямата си част предизвикват икономически застой – казва още Бисер Георгиев. – Подобни катаклизми се случват именно в исторически периоди, в които неразбирателството между отделните политици води до много сериозно икономическо връщане. Не е задължително обаче да се стига до избори докрай, тъй като обикновено това е лошо решение, заради сравнително безконтролното харчене на средства от хора, които не зависят от парламент.”

В тежки исторически моменти партиите забравят за тесните си политически пристрастия и се обединяват около висшата идея нацията да просперира, припомня опита от миналото историкът. Така, след излизането на България от Първата световна война, политически организации с различни възгледи създават две коалиционни правителства. Едното – на Александър Малинов, просъществува три месеца непосредствено след военния период, а другото – на Теодор Теодоров, се задържа на власт почти година и успява да преодолее най-тежката за страната ни ситуация, когато буквално нямало какво да се яде.

Съставил: Диана Цанкова /по интервю на Здравка Русева, БНР-Шумен/