Полина Трифонова винаги ще чува взривовете от бомбите, които се стоварват над летището в Донецк. На злополучния 26 май 2014 г. тя ще вземе няколко решения – да напусне украинския град, станал неин пристан за цели 13 години, да се завърне в родината и да направи дори невъзможното, но отново да се състезава на най-високо ниво.

Родената през 1992 г. в Кубрат, в семейството на българин и рускиня, Полина ще представлява страната ни на олимпийските игри в Токио в тениса на маса. По ирония на съдбата Даниела Гергелчева – последната и едва втора българка в този спорт, достига до подобен най-висок форум именно в рождената ѝ година.

За участието си в Токио българската състезателка научава в последния момент, след отказа на Северна Корея да се включи в олимпиадата. А дълго предчувстваната новина идва по телефона с думите „Седиш ли?”, изречени от нейния треньор. Полина Трифонова тренира в Германия, където вече трета година играе в Бундеслигата. 

Добрите условия и съперничките, с които мери сили в мачовете, ѝ помагат да се подготви отлично за европейската квалификация. Само малшанс я оставя първа резерва за олимпиадата.

„Не правя нищо по-различно, защото доста късно научих, че ще участвам в олимпийските игри – казва Полина Трифонова. – И тъй като нямам много време, реших да не рискувам и да се подготвям както досега. Мисля, че това е правилното решение преди такъв голям турнир.”

Полина влиза в залата по тенис на маса деветгодишна, когато нейното семейство се мести в Украйна. Баща ѝ, голям почитател на този спорт, настоява малкото момиче да започне да тренира. Началото обаче не е обещаващо. Полина ходи без желание на тренировки, само и само да не обиди родителя си.

„Привлякоха ме победите – спомня си прелома тя. – Отидох на първото си състезание може би пет-шест месеца, след като започнах да тренирам, и започнах да печеля срещу момичета, които бяха с две години по-големи от мен и се занимаваха с тенис на маса по-отдавна. Това ми хареса, а истински се запалих когато взех първия си медал. За да станеш добър в нашия спорт освен труд се изисква концентрация, мигновена реакция, добра физическа подготовка, тактически умения. Но най-важната способност е да мислиш бързо по време на мач.”

В Украйна, Полина натрупва богат опит и се състезава за страната до 22-годишна, когато заради окупацията на Крим и последвалите кървави събития е принудена да се завърне. В актива си притежава две отборни европейски титли с отбора на Украйна и четири републикански у нас. Въпреки че в момента е съсредоточила живота си върху тениса на маса, вече е подсигурила бъдещето си чрез университетска диплома по чужди езици. Освен овладените английски и немски, украински и руски, сега изучава френски, за да се посвети на преводаческите си умения някой ден.

Ала в следващите дни умът, душата, тялото ѝ ще бъдат единствено и само олимпиада. И макар да влиза в състезанието като привиден аутсайдер, ще я окриляват ентусиазмът и вярата, че няма невъзможни неща.

„Искам да се наслаждавам на атмосферата, да се радвам, че съм там – добавя Полина Трифонова. – Искам да се боря, когато играя. Искам да ми се получава и да се радвам на своите успехи. И смятам да играя мач за мач, да давам всичко от себе си, което съм сигурна, че ще направя. И се надявам да има и резултат.”

А откъде ще дойде вдъхновението? „Участието в олимпиада беше моята детска мечта и пребиваването в олимпийското село сред най-добрите спортисти на света ще ми бъде достатъчно”, отговаря момичето, избягало от бомбите, за да превърне фантазните образи от детството в сбъднат блян. 

Снимки: Facebook /@bulgarianttf, личен архив, архив