Усещането за успех, независимо къде се е установил човек, идва от подкрепата и общуването с хората – приятели или колеги, но и от това да попаднеш на мястото си в работата, да бъдеш пълноценен и удовлетворен от постиженията си. Когато всички тези условия са налице, можеш да се наречеш успял човек, независимо в коя част на света живееш. Така успехът за едно момиче от Словакия идва с установяването ѝ за постоянно в България. Казва се Татяна Рехмова и се чувства при нас като у дома си, намира страната ни много красива, а българите – сърдечни и приятелски настроени към чужденците. Влюбена е в българското море, което по думите й е най-голямата притегателна сила за хора, като нея, отраснали „без море”. Родена е в малко градче в Северна Словакия – Наместово, което се намира в планината, близо до границата с Полша.
След като завършва средно образование в родината си, започва да учи за учител, но мечтата ѝ била да стане преводач от чужди езици. Именно тази мечта я отвежда в Англия, където отива да усъвършенства английския си:
„След първия месец, там много ми хареса и реших да остана, за да уча PR и комуникации. На острова се запознах и с моя приятел Станислав, студент от България. Покрай него започнах да се интересувам от страната ви, защото той винаги казваше, че иска да се върне след дипломирането си. Докато живеехме в Англия често се събирахме с много българи. Те се опитваха да говорят на английски, за да ги разбирам, но после се отпускаха и минаваха само на български. Така от дума на дума, малко по малко научих езика. После с писането ми беше по-трудно, защото ние не пишем на кирилица в Словакия. В Англия бяха хубави години, но там нито хората, нито природата ми харесаха така, както в България."
Когато идват със Станислав в България, Татяна започва работа в българска стартъп компания в София. Там работи предимно с чужденци и не ѝ се налага да използва български. Започва да учи основните правила в българската граматика и правопис, когато постъпва в неправителствена организация, две години по-късно. Помага ѝ Станислав и тя се справя успешно, без да ходи на езикови курсове и уроци:
„В София животът е интересен, непрекъснато има събития. Чувствам се много добре тук, радвам се, че си намерих среда с истински приятели, нещо което никога нямаше да се случи в Англия. В Словакия е цялото ми семейство, там често обичам да се връщам, но сега не мога да си представя да живея там. Чувствам, че моето място е в България. Най-много харесвам морето ви, то ме кара да се чувствам щастлива и спокойна, дава ми прилив на енергия, когато съм край него. Много обичам и българите. Още преди да се установим да живеем тук, виждах колко добри приятели има Станислав в България. Българите са като словаците, затова когато заживях в София не преживях културен шок. Хората, които срещам, са винаги много добросърдечни, много дейни и амбициозни."
Татяна успява да си намери и своя среда тук, която я мотивира и я кара да се чувства добре. „Не искам да излизам от обкръжението на тези прекрасни хора“, категорична е тя. Разбира се, има още много причини, заради които харесва и предпочита България. Сред тях е и природата ни – високите върхове, минералните извори и природни богатства:
„Дори аз повече настоявах, отколкото Станислав, да се върнем в България. Колебаехме се между София и Виена, защото е близо до Словакия, но в крайна сметка моят избор надделя. След седмица заминаваме за Созопол, това е най-предпочитаното за мен място на морето. Иначе от зимните курорти харесвам Боровец и Банско, където ходим да караме ски. Допадат ми много и места като Ковачевица и Боженци, Трявна, Калофер. Навсякъде където отиваме, се разхождаме сред природата. Забелязвам, че българите много обичат и уважават планината и на това също ме е научила България. Навсякъде където ходим е много красиво и подредено, хората са усмихнати. Може и аз да привличам такива хора, но досега не съм се срещала с някой зле настроен човек в България.“
Снимки: личен архив
Българите в Албания са признати като национално малцинство през 2017 година, но не разполагаме с официални данни за броя им, тъй като окончателни данни от преброяването на населението през миналата година все още не са публикувани. Немалко албанци с..
Той е дете на прехода, роден в края на 1989 година в София. Израснал е с филмите за кунгфу и мистиката на манастира Шаолин в Китай. Пътят му минава през тренировки по айкидо, НАТФИЗ и класа на проф. д-р Александър Илиев, където завършва висшето си..
Човекът е част от обществото и трудно би живял без да общува. Затова грижата за доброто представяне пред другите започва още в ранна възраст, когато се учим да говорим. Всичко започва в семейството, но забързаният начин на живот забавя развитието в..