Преди повече от 70 години, в много райони на България черните лешояди били част от биоразнообразието. С навлизането на интензивното земеделие и използването на отровни химикали, те постепенно отстъпват от дългогодишните си местообитания. Въпреки застрашителното им намаляване, не са редки случаите когато стават жертва и на бракониери. Заради заплахата от изчезването им, от 1962 г. са включени в Балканския план за опазване на лешоядите, предвиждащ редица мерки за размножаването им, включително и при изкуствени условия и реинтродукция. Организиран е и мониторинг, както и телеметрично проследяване. Периодично се водят и обществени кампании в защита на лешоядите и срещу използването на отрови и бракониерски отстрел. Поставят се информационни табели, разглеждат се възможности за реинтродукцията им в подходящи местообитания.

„Поради различни човешки дейности в много райони на България лешоядите са изчезнали – отбелязва в интервю за БНР-Видин Георги Стоянов, координатор полеви дейности „Врачански Балкан“ по проект „Светло бъдеще за черния лешояд“ и председател на „Дружество за защита на хищните птици“. – Те са изключително редки птици, специално на Балканския Полуостров. До тази година черният лешояд гнездеше само в една изолирана област в Северна Гърция, а от тази година и в България. Имаме гнездяща двойка, в района на Източна Стара планина край Котел, по проекта „Светло бъдеще за черния лешояд.“

В гръцкия резерват „Дадия“ (Dadia, известен също като Национален парк Forest Dadia-Lefkimi-Soufli), който се намира в Източните Родопи, гнездят също белоглав и египетски лешояди, както и царски и малък креслив орел. Именно оттам идва и наблюдаваната по нашите земи двойка гръцки лешояди, а в средата на юли от волиерата за адаптация са освободени още две птици. Заедно с тях, на площадката се хранят и два „диви“ черни лешояда, които сами са долетели. Единият е дива птица без маркировка, а другият е уловеният (по-рано т.г.) в Природен парк „Сините камъни“ и екипиран с предавател. Освен тях, в областта са засечени още два черни лешояда от освободените в района на Източна Стара планина. С тях и оцелелите освободени птици от миналата година насам, черните лешояди стават общо 20 за района на Врачанския Балкан. Според експертите, това е рекордна численост за целите Балкани, специално за този рядък вид, извън размножителната колония в Източни Родопи, Гърция. Природозащитниците отдават успеха и на десетгодишната работа по възстановяването на белоглавия лешояд, което е важно за привличането и на черните им събратя в района:

„Те са млади птици, които още не са достигнали пълна полова зрялост – пояснява Георги Стоянов. – Търсят райони за гнездене, партньори, трансформират двойки и това е един нормален процес. Програмите, по които работим са подпомагани от различни фондове на ЕС за възстановяване на изчезнали или застрашени от изчезване животински видове. Лешоядите са санитарите на природата, а специално на Балканския полуостров, черният лешояд гнездеше досега само в Гърция.“

Съставил: Дарина Григорова /по интервю на БНР-Видин/