Изтокът знае как да пази традициите си, да се отличава и характеризира с тях. Една от най-мистериозните и недостъпни за нас, европейците, се явява водният куклен театър.
Първата постановка на вода е датирана от 1121 г. във Виетнам и на нея е присъствал самият император. Сцена било наводнено оризище в делтата на Червената река, единственото място където и днес може да видите истории, разказани от водните кукли.
Тайните на тяхната изработка, материал и начин на управление от актьорите, обаче ревностно се пазят от местните и само лична упоритост и професионални познания могат да ви разкрият особеностите на този вид изкуство, признато за световно културно наследство от ЮНЕСКО.
Двама българи проявяват тази упоритост вече второ десетилетие – майсторът на кукли доц. д-р Мирослав Цветанов и режисьорът Роза Николова, основатели на Малък куклен театър „Слон” и основоположници на водния куклен театър за Европа. Началните опити за подобни представления на българска почва доц. Цветанов прави през 2009 година. Пет години по-късно е факт и първият в Европа готов воден спектакъл – „Райската птица”.
За сцена е избрано закрито езеро в столичния зоопарк, изработени са ръчно 18 кукли и е създадена специална симфония, която да допълва безмълвната библейска история. През следващите години Малък куклен театър „Слон” създава още три спектакъла за вода, но всички те са представяни на открити водни площи, заради особеностите на „сценатa“, която им трябва. Мечтата на Мирослав и Роза била да представят това изкуство в закрита, традиционна театрална зала и да придадат камерно усещане на изкуството. Нещо, което никой никога не е правил до момента. В края на юли тази година, в театър „Ателие 313“ в София, мечтата се сбъдва с името „Красивият геном на водата“. Спектакълът разказва най-важната история – за съзиданието, за смисъла на света. „Разказва, без думи, за времето от сътворението до новата ера и раждането на Христос” – казва режисьорът Роза Николова. Заради особеностите на жанра, публиката е била разположена на сцената, а останалата площ в залата била покрита с повече от 20 тона вода и превърната в сцена.
„Тъй като дълги години, правейки водни спектакли и успявайки да интегрираме едно древно източно изкуство, което никога не е могло да прехвърли границите на собствената си родина, желанието ни този път е в Европа и именно в България да се появи място, където водните спектакли да имат свой дом. За да се случи това се изискват много усилия. Но с „Красивия геном на водата“ за първи път показахме, че подобно представление може да бъде изиграно на закрита сцена, нещо, което никой не очакваше да се случи.“ – каза за БНР доц. д-р Мирослав Цветанов.
Сега голямата цел на Малък куклен театър „Слон” е водните куклени постановки да станат постоянно явление в културната програма на страната ни, а и в Европа. Да могат да се играят във всеки сезон и на различни сцени – и открити, и закрити. Представлението „Красивият геном на водата“ предстои да обиколи част от сцените в Европа и да се завърне в България през есента. А доц. д-р Мирослав Цветанов е категоричен, че за 34-годишната си работа в областта на експерименталния театър, този екзотичен азиатски жанр предлага освен атрактивното представяне чрез водата и сериозно художествено ниво на произведенията, посланията и историята, която разказва.
Съставил: Весела Кръстева
Снимки: Малък куклен театър „Слон”
Милена Селими, преводачката на албански език на романа "Времеубежище" на Георги Господинов, която е и представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, получи наградата за най-добър превод през 2024 г. от провеждащия се в..
Тази вечер, 13 ноември, в Зала 1 на НДК в София започва 38-ото издание на Киномания. Началото на кинопанорамата ще бъде дадено с най-новия игрален филм на режисьора Милко Лазаров "Стадото”, чиято световна премиера беше преди месец в Лондон, в..
Инициативата на програма "Христо Ботев" на БНР, започнала през 2021 г., се фокусира върху постиженията на писатели, поети, драматурзи, художници, музиканти, актьори, композитори, кинодейци и представители на българското танцово изкуство, чието..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..