„Белокаменица“ е знаковото наименование на традиционния фолклорен фестивал в село Царевец, разположено в близост до гр. Мездра. Белият камък, добиван в околностите и прочут по цял свят с високото си качество, е основният символ на селището. Затова фестивалът, провеждан тук около 28 август – Голяма Богородица по стар стил, носи това име. Петото му издание, завършило преди дни, събра многолюдна публика и участници. Пъстрите програми на самодейците не рядко преливаха в буйни хорà, на които се залавяха всички.
Нека припомним, че фестивалът е с конкурсен характер, без такси за участие и ограничения във възрастта. Провежда се в категориите: музикален фолклор, танцов фолклор, обичаи, обреди. За подготовката и провеждането на събитието, както и за тазгодишната награда на местната традиция, разказва г-жа Маргарита Петкова – кмет на селото.
„След едногодишната пауза, която се наложи заради коронавируса, хората бяха зажаднели за културни събития и изяви. Такова поле за изява при нас намериха стотици самодейци. Потокът от състави беше през целия ден – предимно от Северозападна България, от нашата община, но и от други области. Получи се хубав, стойностен празник. Така популяризираме и най-стария занаят в района – добиването на врачанския камък. Тази година се включиха 32 певчески групи, танцови състави, дуети, индивидуални изпълнители.
Изявите им бяха много качествени и журито беше затруднено с излъчването на отличията. Всички бяха много добри. Бяха присъдени и специални награди. Групата от с. Крапчене показа традиционни крапченски носии, а ръководителката им разказа подробно за характерните облекла, както и за обичая „Газене на чирипник“, който е на Свети Еремия (1 май), когато се правели нови глинени съдове за домакинствата. Отличѐн беше и танцовият състав „Радост“ от Враца, с художествени ръководители Кръстьо Стефанов и Любомир Гешковски. Двамата дълги години се занимават с фолклор и са доказали своите професионални качества. За атмосферата на празника допринесоха и гостите-певци – Венцислав Пенев, който зареди с положителна енергия публиката, и Юри Крумов, поел щафетата накрая за прекрасен завършек на фестивала.“
По-рано тази година самодейки от с. Царевец участваха в конкурса на Националната система „Живи човешки съкровища“, основан от Министерството на културата, с участие на експерти от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Традиционната дейност, която показаха, е варене на домашен сапун.
„Заслужихме още едно признание, което донесе удовлетворение за труда на трите жени, носителки на умението – продължава г-жа Петкова. – Това е позабравена традиция. Някога във всеки дом се е варил сапун. Във всяка къща отглеждали животни, от чиято мас се е правил сапун. Все още има жени, които могат да предадат това умение на по-младите. На фестивала през 2018 г. показахме как се прави домашен сапун и предизвикахме голям интерес.
Това ни окуражи да участваме в конкурса на Министерството на културата. Бяхме вписани в Националната листа „Живи човешки съкровища“, получихме удостоверение и диплома. Догодина, в края на март и началото на април, ще направим Фестивал на сапуна. Винаги съм държала да не прекъсваме тънката нишка на традицията между поколенията. Колкото и да се развива светът с новите технологии, връзката с нашето минало не трябва да изчезва, защото същността ни като народ се крие в това. Радвам се, че все повече хора го осъзнават. Оптимист съм, че младото поколение се връща към старите позабравени традиции и българския фолклор, завещани от нашите предци.“
Снимки: Facebook /@s.Tsarevets, БНР – Видин
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция „Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..