Голяма част от сънародниците ни не знаят как да управляват своите финанси и предпочитат да „замразят“ спестяванията си в дългосрочни влогове за „черни дни“ на неизгодни лихви и дори на загуба.

Анализатори обясняват ширещото се незнание сред по-възрастното ни население с „наследството от соца“, когато нямаше пазарна икономика и хората просто държаха скромните си спестявания в банката или… в къщи, в т.нар „бурканбанк“. Но има и още една причина. Прекалената предпазливост и недоверие към капиталовите пазари и банковата система у нас е следствие и от драматичните фалити на финансовите пирамиди в зората на демокрацията. По неофициални данни, поне 10 милиарда лева са потънали във финансови измами от началото на прехода, оставяйки над 200 хиляди българи разорени. А мошениците, наричани „фараони“, до ден днешен са на свобода, необезпокоявани от правосъдието. Три десетилетия по-късно, хората продължават да са скептични.

Според финансовия консултант Емил Иванов, в момента на дневен ред е несигурността покрай коронавируса и предстоящото ни приемане в еврозоната, свързано с „голямото печатане на пари“, което ще повиши инфлацията. Хората ги е страх за спестяванията им и не знаят какво да правят.

Проблемът е, че през последните години лихвите по депозитите в банките е почти нулев, а някои дори спряха да предоставят опцията за депозит, което ограничава клиентите. В същото време инфлацията върви нагоре. Според Иванов младите са по-адекватни на ситуацията. „Те с лекота се ориентират към пазарите, т.е. инвестират в големи фондове, в акции, в други финансови инструменти, като облигации, а това позволява да имат по-голяма гъвкавост за своите пари“, твърди финансистът и добавя:

„Най-лошото, което един българин може да направи в момента е да се вкопчи в своите спестявания, да ги сложи в банката и те да са на 3-5% лихва в условие на инфлация – това силно ще ощети финансите им. Представете си едни 10 хил. лв. спестени. След 1 година те ще са вече 9 500 лв., а в същото време стоките ще са поскъпнали с 5 %. В тази ситуация препоръчваме да се действа – било то в инвестиции, било то чрез повишаване на финансовата грамотност, с възможност човек да припечелва повече. Но чакането и оплакването със сигурност не е вариант в момента.“

Покрай предстоящото приемане на България в Еврозоната се очаква още по-голяма инфлация и скок на цените. „През първите 2-3 години, в държави като Словакия, Латвия, Литва, Естония, които са минали по този път, инфлацията скочи над 10%. При едно неправилно планиране на личните финанси, подобна тенденция би могла да погълне сериозна част от спестяванията на българите, опасява се Емил Иванов и добавя:

„Силно вярвам, че в следващите 10-15 г. еврозоната би била изключително ползотворна, тъй като тя ще отвори икономически пътища за България, ще докара инвеститори и възможности за повече бизнес. В крайна сметка това ще доведе и до по-високи доходи. Но в краткосрочен аспект, ако не се предприемат действия, този процес може да доведе до обедняване на не толкова активната част на българското население. Това което съветвам хората е, че в тази ситуация не е нужно да си болен, за да потърсиш доктор. По същия начин не е нужно да си във финансово затруднение, за да потърсиш финансов консултант“, каза в заключение Емил Иванов.

Снимки: архив, Венета Николова