Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Една разходка в софийския Монмартър

Централната минерална баня
Снимка: архив

Българската столица София е претърпяла множество изменения в своя архитектурен облик от обявяването си за административен, културен и обществен център на страната през 1879 година.

Въпреки неумолимия ход на времето и промените, които то носи със себе си, градът успява да запази духа, историите и част от домовете на своите някогашни първенци, в два столични квартала – този зад Централната минерална баня и сравнявания от някои с парижкия Монмартър /артистичният квартал на Париж/, квартал Лозенец. Лозенец става популярен като средище на софийската бохема, още през 1921 г, според първите сведения за заселването си. Той остава такъв и до днес и заради някои от най-скъпите земи в града. В същинската част на Лозенец обаче, имотите са безценни, не толкова заради местоположението, колкото заради личностите, които не просто ги обитават, а обживяват. Поемайки на една разходка по тихите, зелени улички, неусетно попадаме във въображаема машина на времето и се оставяме тя да ни отведе в годините, когато живели хора, изиграли съществена роля за развитието и разцвета на страната ни. Сред тях са писателят Елин Пелин, основателят и първи директор на Българското национално Радио Сирак Скитник, актьорът Кръстьо Сарафов. Домовете им са проектирани от някои от най-известните родни архитекти като Георги Овчаров, Йордан Миланов. Резбовани балкончета, каменни барелефи, красиви фронтони, на места в квартала съжителстват и до днес със спретнати градини, които примамват погледите на минувачите. Една от задължителните спирки в разходката ни назад във времето е домът на популярната българска актриса Адриана Будевска. Превърната в пространство за изложби, литературни четения и камерни концерти, къщата със сигурност успява да съхрани спомена за именитата си обитателка. Тя издъхнала в нея на 70 години, след достоен живот – от върха на славата, до почти пълна забрава и отрицание, последвана от признание едва в края на земния ѝ път.

Съставил: Йоан Колев

Още от категорията

Св. Петка Българска почитаме на 14 октомври

Параскева Епиватска, известна у нас като Петка Българска, е сред най-тачените светици от православните в България. Преподобната Параскева е живяла в   Х – Х I век и след кончината на родителите ѝ, които били българи, тя последвала примера на..

публикувано на 14.10.21 в 06:35

Митичният образ на елена – в легенди, вярвания и песни

Еленът, едно от най-красивите планински животни у нас, се радва на особена почит във фолклора ни. Когато Господ има да каже нещо на хората, той праща свой ангел или някого от светците, като го преобразява в елен. В народните песни и легенди,..

публикувано на 10.10.21 в 08:00

Останките от град Хераклея Синтика ни връщат в епохата на античността

Всяка година на 9 октомври отбелязваме Деня на античната култура. Става дума за безспорното влияние на Древна Гърция и Рим, които от 1000 г. пр. Хр. до VI-VII век сл. Хр. са определяли цялостното развитие на Стария континент, в т.ч. и на..

публикувано на 09.10.21 в 08:00