Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Ясно ли е бъдещето на въгледобива у нас?

Няма с какво да заменим ролята на въглищните мини като гарант за стабилна икономика, енергетика и сигурност

Снимка: БГНЕС

„Зелената сделка” на ЕС, в която участва и България, предвижда до 2030 г. да  бъде премахнато използването на въглища в енергетиката. Целта е нетните въглеродни емисии в атмосферата да спаднат с 55%. Политиците у нас от доста време заобикалят този важен въпрос, свързан и с националната сигурност на държавата, но наскоро еврокомисарят Мария Габриел напомни, че Европейската комисия очаква преговорите по крайната дата за затварянето на ТЕЦ-овете да бъдат най-сетне финализирани. Желателно е това да стане с Плана за възстановяване и устойчивост, още повече, че освен средства по Плана, България ще получи и 2,02 милиарда евро от Фонда за справедлив преход към зелена икономика.

При управлението на ГЕРБ се даваха фалшиви надежди, че правителството ще защити въглищната индустрия и ТЕЦ-овете няма да затварят. При 45-ти и 46-ти парламент се провалиха не само опитите за съставяне на правителство, но и за приемане на отговорно решение за бъдещето на районите, засегнати от затварянето на мините и ТЕЦ-ове, работещи с въглища. Според издадена заповед от министъра на енергетиката, тази пролет ТЕЦ 2, който е сложно съоръжение, разположено върху въглищна мина с площ 240 кв. км, ще продължи да работи, но със сериозно намалени мощности.

„От гледна точка на специалистите по енергетика това е ненормално малка част – по-малко от 1% от мощността на съоръжението да работи“ – заяви конфедералният секретар на КТ„Подкрепа“ Александър Загоров:

Александър Загоров
„Опасно ниските нива на производство на електроенергия ще застрашат както икономиката ни, така и технологията на ТЕЦ-а, а от друга страна това е изключително тежък финансов удар“.

Дни преди да бъде разпуснат служебният кабинет (на13 септември), двамата министри – на икономиката – Кирил Петков и на финансите – Асен Василев отидоха при миньорите и енергетиците в Маришкия басейн, където се трудят близо 20 000 души. Министрите се подписаха в защита на мините и въглищните централи на подписката, инициирана от синдикатите КНСБ и КТ „Подкрепа“. 


Министър Асен Василев се обяви против изграждането на парогазова централа в ТЕЦ „Марица-Изток 2“, какъвто проект бе записан от служебното правителство в Националния план за възстановяване и устойчивост. По думите му, не може да се правят планове, без да има обратна връзка и дискусии с работещите там. 

Пламен Димитров
„Това е изключително сложен въпрос с много измерения. Главният проблем, който засяга националната сигурност, е какво ще правим с енергийната система на страната. Както и с цената на електрическата енергия, която всички ще трябва да плащаме” – казва в интервю за Радио България президентът на КНСБ Пламен Димитров:

„Повече от 2 години синдикатите много интензивно искат бъдещето на въгледобива в България да бъде ясно очертано от управляващите. Независимо кои са те. В същото време обаче има алтернативни възможности и ние настояваме тези огромни ресурси да бъдат използвани. България би могла да използва инструментите на Плана за възстановяване и устойчивост и Фонда за справедлив преход, както и ресурсите по Оперативните програми от новия програмен период и др. Десетки милиарди могат да бъдат ориентирани така, че да гарантираме в максимална степен работата на нашите въгледобивни дружества и топлоцентралите, докато не намерим заместващи мощности. Това е ключов въпрос. Тук не става дума за социален ефект и работни места за хората. Докато не се намерят решения и не се изградят базови мощности, възобновяемите енергийни източници не могат да бъдат базови мощности, а базови мощности са въглища, атом или газ, за момента в света не са намерени други. Заговори се и за водород, но това е за 5-10 години напред. Та в този хоризонт трябва да бъде ясно как се изграждат, какви са заместващите мощности и с каква крайна цена на електрическата енергия ще са те, която всички ние ще трябва да плащаме със заплатите, които получаваме тук. Ако говорим за газа, той поскъпна на годишна база с 200%. Ако приемем, че той ще замести въглищата, то каква ще бъде цената на тока и дали сфери от индустрията, която сега протестира, ще могат да  понесат новите цени на енергия. Каква конкурентоспособност ще имаме на цялата икономика? Това е същественият въпрос и до момента на него нямаме отговор.“

Съставил: Гергана Манчева

Снимки: БГНЕС, Елена Балабанова, архив

Още от категорията

Зелените сертификати и бизнеса в България

Изтече отсрочката, която здравното министерство даде в края на миналата седмица за набавяне на зелен сертификат. От днес без този документ ще се влиза само в хранителните магазини, банките, аптеките, държавните институции и на посещение при лекар. За..

публикувано на 25.10.21 в 11:36

БНБ понижи прогнозата си за ръста на БВП през 2021 г.

Българската народна банка (БНБ) понижи с 0,2% макроикономическата прогноза за растежа на брутния вътрешен продукт (БВП) и смята, че в края на 2021 г. той ще е 3,9%. „Отлагане изпълнението на финансирани с национални средства инфраструктурни проекти,..

публикувано на 22.10.21 в 13:27
Министърът на транспорта Христо Алексиев

България пое председателството на ТРАСЕКА

Министърът на транспорта Христо Алексиев прие от името на България, мандатното председателство на инициативата ТРАСЕКА за развитие на международния транспортен коридор Европа - Кавказ - Азия.  „Основните ни приоритети са премахването на..

публикувано на 21.10.21 в 18:56