„Зелената сделка” на ЕС, в която участва и България, предвижда до 2030 г. да бъде премахнато използването на въглища в енергетиката. Целта е нетните въглеродни емисии в атмосферата да спаднат с 55%. Политиците у нас от доста време заобикалят този важен въпрос, свързан и с националната сигурност на държавата, но наскоро еврокомисарят Мария Габриел напомни, че Европейската комисия очаква преговорите по крайната дата за затварянето на ТЕЦ-овете да бъдат най-сетне финализирани. Желателно е това да стане с Плана за възстановяване и устойчивост, още повече, че освен средства по Плана, България ще получи и 2,02 милиарда евро от Фонда за справедлив преход към зелена икономика.
При управлението на ГЕРБ се даваха фалшиви надежди, че правителството ще защити въглищната индустрия и ТЕЦ-овете няма да затварят. При 45-ти и 46-ти парламент се провалиха не само опитите за съставяне на правителство, но и за приемане на отговорно решение за бъдещето на районите, засегнати от затварянето на мините и ТЕЦ-ове, работещи с въглища. Според издадена заповед от министъра на енергетиката, тази пролет ТЕЦ 2, който е сложно съоръжение, разположено върху въглищна мина с площ 240 кв. км, ще продължи да работи, но със сериозно намалени мощности.
„От гледна точка на специалистите по енергетика това е ненормално малка част – по-малко от 1% от мощността на съоръжението да работи“ – заяви конфедералният секретар на КТ„Подкрепа“ Александър Загоров:
„Опасно ниските нива на производство на електроенергия ще застрашат както икономиката ни, така и технологията на ТЕЦ-а, а от друга страна това е изключително тежък финансов удар“.
Дни преди да бъде разпуснат служебният кабинет (на13 септември), двамата министри – на икономиката – Кирил Петков и на финансите – Асен Василев отидоха при миньорите и енергетиците в Маришкия басейн, където се трудят близо 20 000 души. Министрите се подписаха в защита на мините и въглищните централи на подписката, инициирана от синдикатите КНСБ и КТ „Подкрепа“.
Министър Асен Василев се обяви против изграждането на парогазова централа в ТЕЦ „Марица-Изток 2“, какъвто проект бе записан от служебното правителство в Националния план за възстановяване и устойчивост. По думите му, не може да се правят планове, без да има обратна връзка и дискусии с работещите там.
„Това е изключително сложен въпрос с много измерения. Главният проблем, който засяга националната сигурност, е какво ще правим с енергийната система на страната. Както и с цената на електрическата енергия, която всички ще трябва да плащаме” – казва в интервю за Радио България президентът на КНСБ Пламен Димитров:
„Повече от 2 години синдикатите много интензивно искат бъдещето на въгледобива в България да бъде ясно очертано от управляващите. Независимо кои са те. В същото време обаче има алтернативни възможности и ние настояваме тези огромни ресурси да бъдат използвани. България би могла да използва инструментите на Плана за възстановяване и устойчивост и Фонда за справедлив преход, както и ресурсите по Оперативните програми от новия програмен период и др. Десетки милиарди могат да бъдат ориентирани така, че да гарантираме в максимална степен работата на нашите въгледобивни дружества и топлоцентралите, докато не намерим заместващи мощности. Това е ключов въпрос. Тук не става дума за социален ефект и работни места за хората. Докато не се намерят решения и не се изградят базови мощности, възобновяемите енергийни източници не могат да бъдат базови мощности, а базови мощности са въглища, атом или газ, за момента в света не са намерени други. Заговори се и за водород, но това е за 5-10 години напред. Та в този хоризонт трябва да бъде ясно как се изграждат, какви са заместващите мощности и с каква крайна цена на електрическата енергия ще са те, която всички ние ще трябва да плащаме със заплатите, които получаваме тук. Ако говорим за газа, той поскъпна на годишна база с 200%. Ако приемем, че той ще замести въглищата, то каква ще бъде цената на тока и дали сфери от индустрията, която сега протестира, ще могат да понесат новите цени на енергия. Каква конкурентоспособност ще имаме на цялата икономика? Това е същественият въпрос и до момента на него нямаме отговор.“
Съставил: Гергана Манчева
Снимки: БГНЕС, Елена Балабанова, архив
Основните приоритети пред служебното правителство във финансовата политика ще бъде влизането на България в еврозоната и устойчивостта на публичните финанси. Това обяви на брифинг новият вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова. Стана ясно..
Икономиката на страната е на 64% от средноевропейското ниво. Все още не е премината границата от 70%, която Румъния достигна. Това, което отличава България от останалите държави в региона е, че при тях има по-високи нива на инвестиции, по-добро..
България е сред най-големите производители на лавандулово масло в света. Близо 100% от него е експортно ориентирано. Най-търсено е то в САЩ, Гepмaния, Фpaнция, Aвcтpия, Hидepлaндия, Индия, Beлиĸoбpитaния, Иcпaния, Kaнaдa, Mapoĸo, Йopдaния и Kитaй...
Линията на бедност в България през 2023 г. е 637,92 лв. Година по-рано показателят е бил 525,92 лв., обяви Националният статистически институт. При..
Двеста милиона лева нов дълг се очаква да бъде набран на 13 май т.г., става ясно от страницата на Българската народна банка. На тази дата е обявен..
Международната рейтингова агенция “Фич Рейтингс” потвърди дългосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута BBB с положителна..