Здраво стъпили с каменните си нозе, но с извисена над стелещите се води снага, каменните мостове в Родопите другаруват с времето. А то, щом се умори да смята мигове и вечности, присяда върху някой скален къс и слуша истории сред шумоленето на тъмната река срещу дар на вечен живот.
Макар често да наричат мостовете в Родопите „римски“, те най-вероятно са построени през Средновековието, когато пътят за Гюмюрджина (сега Комотини, Северна Гърция) и Беломорието е минавал през река Арда и притоците ѝ, отбелязва Иван Балкански в книгата си „Стари мостове в Кърджалийски окръг“. Днес със задачата да разрови тайната на тяхното достолепие и устойчивост през времето се е заело сдружение „Мещра“, което в края на месеца ще проведе теренно проучване в планината. Река Арда е основният център, по който са построени по-мащабните мостове.
За една от емблемите на Родопите е провъзгласен Дяволският мост над река Арда – трисводест, с дължина 66 м, широчина 3,4 м и височина 12 м. Той е издигнат през XVI век, по заповед на султан Селим I, а градежът му е обгърнат с легенди. Според една от тях, негов създател бил майстор Димитър от Неделино, който се съгласил да построи мост над бурната река, макар всеки преди него да се провалял. Поверията нашепват, че Дяволът му обещал тайна, чрез която да го съгради за 40 дни и творението му да остане вечно. За съжаление, майсторът не успял да се порадва на великолепния плод на своите ръце, тъй като скоро починал. Друго предание гласи, че от Дяволския мост може да видиш лика на сатаната, ако се вгледаш във водите на реката между 11:00 и 12:00 ч., когато мостът и отражението му образуват кръг. А на един от камъните да различиш отпечатък от стъпката на дявола.
Съставил: Диана Цанкова по интервю на програма „Хр. Ботев“ на БНР с арх. Иван Колев
Снимки: архив, Сдружение Мещра
Софийският университет "Св. Климент Охридски" ще посрещне над 300 учени от цял свят на традиционната международна конференция на Европейската асоциация за библейски изследвания . Форумът ще се проведе от 15 до 18 юли в Ректората на университета и..
На 12 юли през 1991 г. Седмото Велико Народно събрание приема новата Конституция на България и се саморазпуска, припомня БТА. Това е първата нова конституция в бившия социалистически лагер, която влиза в сила още на следващия ден 13 юли. По повод 33-тата..
България е на последно място в ЕС с едва 12 свещеници на 100 000 души. В страната има над 8000 църкви и манастири или 10 пъти повече храмове от духовниците, сочи последното национално преброяване от 2021 г. 51,4% или 3 млн. са заявили, че вярват..
На 27 юли Българската православна църква и народ прославят делото на светите Седмочисленици - братята Кирил и Методий и техните ученици свети Климент,..