Често питат Яна Скалкина каква е връзката ѝ с България, и в това няма нищо чудно, защото нивото ѝ на владеене на българския език е завидно високо. Талантливата млада преводачка няма български корени, а любовта ѝ към България и езика възниква случайно:
„Исках да следвам славянска филология в Московския държавен университет „М. В. Ломоносов“, но точно тогава се разкри група по български език – казва Яна. – Баща ми е украинец, но цял живот е живял в Русия, а майка ми е рускиня. Затова нищо не ме свързва с България. Сигурно това е случайност, някаква съдба, която те застига неочаквано и вече не можеш да избягаш от нея.“
През 2008 г. Яна Скалкина завършва с отличие специалността „Преподавател по български език и славянска литература“ и продължава професионалната си реализация. Преподава и популяризира българския език, култура, традиции и обичаи. Тя води курсовете „Бизнес български език“, „История и култура на България“ и др., поддържа и развива тематични канали в социалните мрежи. Особено търсени са уроците ѝ по български език в Youtube.
„Винаги съм смятала информацията и наличните учебници за недостатъчни, затова реших да правя кратки видеа, в които да разказвам, примерно, за граматиката. Тези уроци са по-скоро помощно средство, защото е сложно да се учи език без потапяне в средата, без преподавател. Забелязах нещо интересно: гледани са от много българи, те коментират и това е много приятно. Неведнъж са ми писали, че тъкмо ще понаучат и руски, защото се старая да слагам превод и субтитри.“
Причините, поради които хората започват да учат български език, са най-различни и не се ограничават само с отличната подготовка, която Яна дава на кандидатстващите в български университети:
„Основно го учат онези, които се преместват в България или, примерно, момичета, които се омъжват за българи и се опитват някак си да се приспособят към живота тук. Мнозина се интересуват не само от езика, но и от културата, питат ме какво да прочетат, къде да отидат и т.н. Българите винаги се отнасят по-особено с човек, който говори български и това е много приятно усещане за всички.“
За първи път Яна Скалкина пристига в страната ни през 2005 година, по програма на Лятната школа по българистика във Великотърновския университет. След като прекарва тук три седмици, тя завинаги се влюбва в България.
„Учихме езика, разглеждахме забележителности, учехме се да играем хоро, общувахме – спомня си Яна. – Винаги се радвам, когато идвам в България, чувствам се като у дома, нямам усещането, че съм в чужда страна. Българите са много жизнерадостни, открити. Във Велико Търново много ми харесаха червените покриви на къщите, зеленината, в която тъне градът, Янтра, която криволичи между хълмовете. Имах чувството, че съм попаднала в приказка.“
Сега Яна е в България, за да участва в резидентската програма на Къща за литература и превод в София, с проект за превод на разкази на известната българска писателка Здравка Евтимова.
Ето как звучи мелодиката на едно от най-популярните произведения – „Кръв от къртица“ на руски език в превод на Яна Скалкина.
Дори този кратък откъс ясно показва, колко силно е развит усетът на младата преводачка за езика, колко фино е уловила всички нюанси и тънкости му. Самата Яна признава:
„Не мога да повлияя на всичко, не мога да повлияя на политическата обстановка, не мога да направя преводи на художествената литература такива, каквито бяха в Съветския Съюз, но мога да правя някакви свои малки крачки и всичко, което зависи от мен. В това число да популяризирам българския език и българската литература по един или друг начин. Да, това е моята малка мисия, моите малки крачки и аз правя каквото мога.“
А ето какво пожела на България и нейния народ на прекрасен български език Яна Скалкина:
Цялото интервю с Яна Скалкина на руски език може да чуете тук.
Снимки: личен архив
Нидерландката Естер Вилемс продължава да привлича хора от различни градове и националности в своя клуб за български народни танци, създаден в Хага и носещ името "Зора". Основан е през 2017 година и още тогава в него се записват 13 души, които с..
Преживяваше в междинен свят, издигнат над дребнавостите на материята, ала с допусната до Божия промисъл душа. С прилепени до земята нозе отваряше сърцето си за птиците и слушаше с наслада гъшия хор. А в белотата на картона привиждаше лицата на велики..
След като посвещава 23 години от живота си на Кралския военноморски флот, британецът Дарен Картър решава да се уволни през 2013 г. Признава, че в продължение на години се е носил без посока през "бурните води на живота" - от работа..