Петър Ралчев е истинска знаменитост сред съвременните акордеонисти. Наред с високата изпълнителска класа, с присъщата си виртуозност, той създава и свой, новаторски стил, съобразен със спецификата на фолклорната традиция. С изкусните си импровизации и блестяща техника Петър Ралчев рисува звукови картини – отражение на музикантската му чувствителност.

Още с първите си сериозни изяви той бързо печели популярност и признание у нас и по света. Много млади акордеонисти следват инструменталните му посоки в различните жанрове: фолклор, уърлд мюзик, класика, джаз. Преди около месец Петър Ралчев навърши 60 години (роден е на 26 август 1961 г.). Музикантската си инвенция да прескача с лекота от стил в стил дължи на класическото си образование в Националното училище за музикално и танцово изкуство в гр. Пловдив, където още по време на обучението си през 1977 г. става носител на I награда на конкурс за млади таланти в Чирпан.

За Радио България именитият акордеонист разказа за началото на музикалния си път:

„Имаше малък акордеон вкъщи, подарък от близки на моите родители. Братовчед ми също свиреше, а и народна музика звучеше във всеки дом. След музикалната школа в Пазарджик, когато се явявах на различни конкурси, постъпих в Музикалното училище в Пловдив. Там срещнах цигуларя Георги Янев, с когото започнахме да свирим фолклорна музика, към която имахме еднакви интереси. Изградихме заедно свой репертоар и така нещата започнаха да се развиват.“

Бъдещото партньорство между двамата виртуози се предопределя и от създадения по тяхна идея оркестър „Орфей“. По пътя на професионалното си израстване Петър Ралчев музицира с известни наши солисти и оркестри: Иво Папазов – Ибряма, Теодосий Спасов, Ангел Димитров, Пейо Пеев, Стоян Янкулов – Стунджи, Йълдъз Ибрахимова и др. Желан партньор е и на чуждестранни изпълнители при многобройните си турнета и участия във фестивали в САЩ, Канада, Германия, Русия, Унгария, Франция и др.

„Изучаването на акордеон не се свързва само с един аспект, а има досег до различните жанрове, и така се обогатява музикалната култура – продължава известният музикант.­ – Контактите с различни музиканти са голямо удоволствие и предизвикателство, особено ако са от друг жанр и сме с различни виждания. Така се получават интересните проекти. Всяка среща с публиката, която цени тази музика, е вълнуваща. Много спомени имам, някои са доста забавни. Например, в началните години в Музикалното училище имахме концерт в Будапеща. Бях избран да участвам, заедно с други съученици, трябваше да се представя добре. Свирих „Перпетуум мобиле“ от Паганини. От вълнение забравих да си откопчая акордеона отдолу. Така го изсвирих, получих много аплодисменти и никой не разбра какво се е случило. Беше изпитание. Сега бих постъпил по друг начин – бих спрял и започнал отново, но тогава нямах толкова опит и увереност на сцената.“

Отскоро Петър концертира с инструменталното трио „Ралченица“, в което му партнират Атанас Уркузунов – китара и японската флейтистка Мие Огура. Казва, че с еднакво вдъхновение свири и пред чуждестранната, и пред българската публика.

„Иска ми се да изпълня още много нови неща – споделя виртуозът. –Радвам се, че това, което съм направил, е оценено от моите колеги, от музикантите, които изучават акордеона. Пожелавам на всички много успехи. В „музикалния космос“ ние имаме своето място с българската музика.“