Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Възражда ли се българското село?

Снимка: Pixabay

Само преди три-четири години България, наред с Русия, Беларус и Украйна, оглавяваше мрачната световна статистика с бързото обезлюдяване на селските си райони. Тогава, прогнозата на Фонда на населението към ООН чертаеше до 2050 година населението в българските села да намалее от 1,8 милиона души на 800 хиляди, а делът на селските жители в общото население да спадне от 26% на 14 на сто. Слава Богу тази смразяваща тенденция бе прекъсната най-неочаквано от пандемията, която накара мнозина да потърсят уединение в малките селища.

Официалната статистика сочи, че само миналата година близо 90 000 души са се върнали да живеят на село. Сред причините, които карат все повече българи да изберат селския живот са чистият въздух, спокойната среда, естествената и здравословна храна, липсата на ограничения и безопасност. Във финансово отношение, особено сега, когато с поскъпването на тока цените рязко тръгнаха нагоре, непретенциозният селски начин на живот изглежда все по-привлекателен. На село голяма част от разходите падат – не са нужни средства за градски транспорт, скъпи дрехи и заведения и др. Поддържането на формата е напълно безплатно, защото физическите упражнения са част от селското ежедневие.

По данни на Асоциацията на българските села, потокът от града към селото ще продължи и през следващите 5 години, като всяка година в селските райони ще се заселват отново около 50 – 60 хиляди души. „Това са хора в активна трудова възраст“, отбеляза в ефира на телевизия Bulgaria ON AIR председателят на Асоциацията на българските села Борислав Борисов:

„Хората търсят рестарт на живота си – поясни той и допълни: – В над 90% от българските села има бърз интернет, което предоставя възможност за дистанционна работа. Голяма част от тези, които се местят на село, са в активна трудова възраст и високообразовани“.

А това „преселване“ се отразява и на подобряването на инфраструктурата, разработването на проекти и развитието на туризма в селските райони. Създават се и нови общности, които организират различни инициативи, правят културни и спортни събития.

Отливът от големите градове неминуемо се отрази и на пазара на имотите. Търсенето се засили, а цените тръгнаха нагоре. Ако допреди 2 – 3 години селските къщи се продаваха средно между 10 и 15 хиляди евро, то сега те вървят към 35 хиляди, колкото е и цената на апартамент в някои от по-малките български градове.

Снимки: Pixabay

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Парламентът ще се опита да сложи край на "френската безработица"

Прекратяването на схемите с т.нар. френска безработица, по които човек получава с месеци 2200 лв. обезщетение срещу 2-3 дни осигуряване във Франция или друга европейска страна, е въпрос на дни. Социалната комисия в парламента прие промените в Кодекса за..

публикувано на 24.07.24 в 12:39
Атанас Запрянов

В авиобазата край Пловдив няма да има съоръжения за ядрено оръжие

В авиобазата до с. Граф Игнатиево край Пловдив няма да има съоръжения за съхранение на ядрено оръжие. Това се казва в писмения отговор на служебния министър на отбраната Атанас Запрянов на въпрос, поставен от депутата Иван Петков от БСП. Министерството на..

публикувано на 24.07.24 в 11:08
Стокхолм и Отава

Българските посолства в Стокхолм и Отава предупреждават за измами за работа

За значителен ръст през летния сезон на случаите с измамени български граждани с обещания за работа в Швеция предупреждават от българското посолство в Стокхолм. В грама на представителството се отбелязва, че безработни, най-често с нисък социален и..

публикувано на 24.07.24 в 10:59