Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Привнесената инфлация отвън засяга най-тежко бюджета за храна на българина

До края на годината издръжката на живота ще нарасне с повече от 5 %, прогнозира Виолета Иванова от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ

Снимка: БГНЕС

Цените на стоките и услугите в България тръгнаха нагоре. Това се случва след трикратното увеличение на цените на природния газ от началото на годината и ръст на цените на топло- и електронергията в средата на лятото. В глобален план държавите не бяха изненадани от по-високата цена на енергоносителите и се готвеха за инфлация, но тя най-силно засегна по-бедните икономики.

В България, където доходите от години са в пъти по-ниски от средните за  ЕС, сега още по-големи групи от населението са заплашени да останат не само без пари за отопление през зимата, но и без средства, които да гарантират задоволяване на насъщни нужди от храна и здравеопазване.


Тревожни са последните данни от изследване на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ от края на м. август и началото на септември. От тях става ясно, че най-бързо се повишават цените на хранителни стоки, които са традиционното препитание на българина. Пшеничното брашно е по-скъпо с 7,3 на сто.Според експерти причината е в скъпото зърно на международните пазари и влиянието им у нас. Освен това хлебопроизводителите повишиха цените през септември с поне 10 стотинки заради по-високите цени на енергоносителите. Прогнозата е поскъпването да продължи. Цените на някои зеленчуци също са значително по-високи в сравнение с миналата година, сочи изследването на КНСБ. При това става въпрос за сезонни зеленчуци като краставици, домати, пипер, с които се подготвя домашната зимнина, традиционна за много български семейства.

Виолета Иванова

Това ни кара да мислим, че и в следващите месеци най-силно засегнати от инфлацията в България ще бъдат именно бедните домакинства. Това означава, че бедните ще стават още по-бедни, защото в тяхната потребителска кошница са залегнали най-необходимите, основни продукти – хляб, зърнени храни, растителните масла и др.” – казва Виолета Иванова – експерт от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ.

„От изследването стана ясно, че в области като Благоевград, Кюстендил, Видин, Хасково, където работните заплати са с около 30 % по-ниски от средните за страната, се наблюдава значително по-голямо нарастване на основните стоки. Ръстът е значително над средния за страната. Следователно, жизненият стандарт в тези области е доста по-нисък и цените за хората там стават вече социално непоносими, – подчертава Виолета Иванова. По думите ѝ, най-сериозно засегнати от това са по-бедните райони, където заплатите се задържат под 1000 лв., при средна за страната 1525 лв. Същевременно има икономически по-развити общини в България, в които средната заплатата е по-висока от тази за страната. – Това отдалечаване в доходите на регионите е тревожено, защото с темпът на нарастване на заплатите в по-бедните, няма да се компенсира увеличението на цените.”


От КНСБ прогнозират, че от 1 януари ще настъпи ново увеличение на топло- и електроенергията, а това допълнително ще вдигне сметките за парно и ток. Проблемът у нас е, че заради тези високите сметки, хората отново ще свият разходите си за основни храни и ще изберат по-евтините и некачествени продукти от магазина. Наред с това няма да могат да заделят средства за здравеопазване, образование, култура.

Смятаме, че до края на годината издръжката на живот ще нарасне с 5 и повече процента“ – казва Виолета Иванова. „Това означава, че в едно 3 членно домакинство, при двама работещи и едно дете, всеки от родителите трябва да получава 1010 - 1020 лв. КНСБ отстоява позицията си, че от 1 януари догодина минималната работна заплата трябва да нарасне с 17,5 % и да достигне 764 лв. (в момента тя е 650 лв. - бел. ред). Наред с това да нараснат заплатите в публичния и частния сектор - средно с 13 %. Заплатата за издръжка на живота през 2024 г. ще се доближи до минималната работна заплата и съответно минималната ще представлява 50 % от средната работна заплата за страната. Това е едно от основните изисквания, което се очаква да приеме ЕК и да се наложи във всички страни-членки.“

Снимки: БГНЕС

Още от категорията

Асен Василев: Не очаквам инфлацията да достигне 10%

Пикът на инфлацията ще бъде през март и април, прогнозира финансовият министър и вицепремиер Асен Василев пред БНТ. Той не очаква тя да надхвърли 10% през годината, а по-скоро да се движи в диапазона между 5 и 8%. Вицепремиерът се надява държавният..

публикувано на 23.01.22 в 17:23

Бюджетният дефицит вероятно ще достигне 6%

Изчислено на базата на внесения бюджет, за 2022г. е предвидено дефицитът за тази година да бъде 4.1 на сто, коментира на брифинг Кирил Ананиев от ГЕРБ , цитиран от БТА. По думите му, обаче това не е истинската цифра, защото в края на миналата..

публикувано на 22.01.22 в 14:21

Кредитният рейтинг на България е с положителна перспектива

Международната рейтингова агенция Fitch Ratings потвърди дългосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута BBB, съобщи пресцентърът на Министерството на финансите. Той е с положителната перспектива и отразява плановете на..

публикувано на 22.01.22 в 11:03
Подкасти от БНР