Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

„Антарктическа кухня“ – „вкусен“ разказ за живота на полярните учени

Двуезичното издание разкрива тайните на 29 полярни готвачи от целия свят

Снимка: Facebook/BulgarianAntarcticInstitute

„Никой не е по-голям от хляба“ гласи стара българска поговорка, а тези дни разбрахме, че мъдростта се отнася в пълна сила и за повелителите на ледения континент – учените на Антарктида. На книжния пазар излезе уникалното двуезично издание „Антарктическа кухня“, на български и английски език. Автори са полярният изследовател и директор на Българския антарктически институт проф. Христо Пимпирев, Хавиер Качо – испански писател, учен и ръководител на испанската полярна база „Хуан Карлос I” и журналистът и фотограф Иглика Трифонова.

Хавиер Качо, Иглика Трифонова и проф. Христо Пимпирев на презентацията на книгата

През призмата на кулинарната традиция, която води началото си отпреди повече от век, изданието представя любопитна информация за самия континент и живота на полярните учени там, за трудностите и опасностите, които те срещат. Над 60 рецепти от 29 полярни готвачи от цял свят, придружени от снимки в автентична обстановка, водят въображението на читателя към атмосферата на едно от най-дивите места на планетата.

Идеята за книгата осенява Иглика Трифонова преди повече от две години, по време на заседание на Европейския полярен борд, когато чула ръководителите на две полярни програми да си говорят какво готвят на своите бази.

Шкембе чорба, сготвена в българската база на Антарктида Снимка: Иглика Трифонова

Така установила, че самите те не знаят какво се случва в „дома“ на колегите им, и решила, че ще бъде много интересно да се направи една обща картина на живота на Антарктида. Защото солидарността и подкрепата са от ключово значение за успеха на научните мисии на всички народи. „Името на проф. Пимпирев отвори вратата към професионалните тайни. Тъй като всички го познават и се отнасят с доверие и респект, ни изпратиха радушно цялата си информация“ – разказва Иглика.

„Тази книга е нещо, което не е правено досега, дори в световен мащаб, защото главните герои в нея не са учените, а готвачите – хората, които обикновено са скрити в кухнята и никой не им обръща внимание, но те са изключително важни. В нашата книга има една историческа първа част, в която съвсем ясно се вижда, че без готвачите на Антарктида учените нямало да оцелеят. Готвачите разказват в книгата много интересни неща, дават любопитни рецепти на най-популярните ястия от всяка база. Част от тях са доста екстравагантни за масовия читател, като например молекулярната кухня. Това е техника на обработване на храните във вакуум, като порциите са в по-малки количества, но по-хранителни като стойност, което е важно за преноса и съхранението на продуктите на континента. На българската база не е толкова добре познат методът, но на полската база готвят по този начин. Днес, в мисиите има готвачи, които са работели в ресторанти със звезди Мишлен, има военни готвачи и разбира се, учени, които са изпълнявали тази функция“ – споделя журналистката.


Иглика Трифонова разкрива, че на българската база се готви например с ледникова вода, която е най-чистата на света вода и е изключително вкусна. Най-популярния десерт сред полярниците се оказва тирамису, като в книгата има цели четири рецепти за този традиционен италиански десерт. „Но всяка база го прави със свои особени модификации“ – уточнява българката. По думите ѝ, Конкордия е най-любопитната полярна база, защото е единствената, която се управлява от две държави – Франция и Италия и съответно единствената с двама готвачи.

Ръководителят на българските полярници проф. Христо Пимпирев припомня, че за над 20 години и общо 15 полярни експедиции, ролята на готвач на българската база „Св. Климент Охридски“ изпълнявал геологът Никола Петков. „Храната е важна, защото се явява едно от малкото удоволствия, които имаме на континента“– добавя професорът и шеговито вмъква, че през последните три години и българите станали като другите нации и разполагат с професионален шеф-готвач – Уляна Яркова.

Историята на изследванията на Антарктида се оказва неразривно свързана с историята за кулинарните традиции на континента.

„Първите полярни изследователи, които са стъпили на континента в края на 19 век са консумирали консервирана храна – разказва испанският учен Хавиер Качо, съавтор на книгата.Още на втората седмица от пребиваването си обаче, разбрали, че така няма да могат да издържат дългите месеци и трябвало да започнат да си приготвят сами храната на място. Тогава започнали да взимат на мисиите и добър готвач. Това е времето, в което започват да използват за храна и животните, които обитават континента. Сега това категорично не се прави. Но в края на 19 и началото на 20 век са имали право да ловят пингвини и тюлени и готвачите е трябвало да се научат да приготвят напълно нов вид месо, което не е било познато. Един от изследователите от онова време пише, че например месото на пингвина имало ужасяващ вкус. С времето се научили да приготвят месото и как да го адаптират към вкуса на учените от съответната държава. Било е дълъг процес, в които се е обръщало специално внимание на готвачите.“


Хавиер Качо много пъти е бил в България, но първото му посещение било именно в полярната ни база „Св. Климент Охридски“, а от българската кухня любима му е баницата, която свързва с посрещането на Нова година на Ледения континент. „Трябва да призная, че за мен моментите, прекарани в българската база, около масата, в приятни разговори и песни са едни от най-хубавите, които съм изживял в целия ми живот“ – казва испанският учен. „Когато посещаваш различните полярни бази, ти просто попадаш в съответната държава, защото всички се придържаме към местната кухня, към всичко, което ни приближава до дома“ – разказва за БНР проф. Пимпирев.

„Например в аржентинската база всяка неделя имаше Миланезе – шницел по Милански. В парижката, скарата с прочутото аржентинско месо е чест гост в кухнята им. В английските бази например, всяка сутрин имаше порич, нещо което сега не мога да си представя да опитам, след като 4 месеца всяка сутрин го консумирах.“

*Книгата „Антарктическа кухня“ дава информация от кухните на антарктическите мисии на България, Австралия, Аржентина, Беларус, Бразилия, Великобритания, Германия, Еквадор, Индия, Испания, Италия, Китай, Колумбия, Монголия, Нидерландия, Норвегия, Перу, Полша, Португалия, Румъния, Русия, САЩ, Турция, Уругвай, Финландия, Франция, Чили, Южна Корея и Япония.


Съставил: Весела Кръстева /по интервюта на програмите „Хр.Ботев“ и Радио София на БНР/

Снимки: Facebook/BulgarianAntarcticInstitute, Иглика Трифонова, БГНЕС

Още от категорията

Коледното издание на пловдивския „Капана фест“ се „клонира“ и в София

Базарът за творчески индустрии „Капана фест“ в артистичния квартал на Пловдив ще се състои от 17 до 26 декември. Преди това обаче коледния дух на този пловдивски квартал ще усетят и почитателите на фестивала в София, при това без да напускат..

публикувано на 04.12.21 в 13:25

Актуално: Пътуване извън България в условия на Covid-19

С оглед динамичната ситуация с разпространението на Covid-19 и открития нов вариант „Омикрон“, Министерството на външните работи препоръчва на българските граждани да се въздържат от пътуване. Ако все пак това се налага, следва да имате предвид..

обновено на 04.12.21 в 11:29

Проф. Ива Христова: До месец Омикрон ще доминира у нас

Омикрон – новият вариант на коронавируса, в рамките на месец може да се превърне в доминиращ у нас, прогнозира проф. Ива Христова, директор на Националния център по заразни и паразитни болести. В страната ни все още няма регистриран случай на най-новия..

публикувано на 04.12.21 в 11:25
Подкасти от БНР