Рязък спад на средствата, изпратени от сънародниците ни в чужбина у дома, отчитат данните на Българската народна банка. За седемте месеца от началото на годината, българските домакинства, подпомогнати със средства от близки в чужбина, са получили 98 милиона евро. Пандемията от Covid-19, продължаваща вече близо 2 години, оказва осезаемо влияние върху постъпленията в семейните бюджети, не само у нас, но и в чужбина, тъй като през 2019 година, от чужбина към страната ни, са изпратени над 1 милиард евро. За да можем ясно да осъзнаем стойността на споменатите числа, е необходимо да си отговорим на няколко важни въпроса. А именно, каква е ролята, която играят изпратените от чужбина средства за българската икономика и какви са възможностите да бъде компенсиран техният недостиг?

В интервю за БНР- Благоевград икономистът Адриан Николов коментира, че средствата, изпратени от чужбина не бива да се изчисляват с онези, вложени като преки чуждестранни инвестиции. Подобна заблуда битува в съзнанията на много хора, но истината е друга:

„Емигрантските пари играят ролята на допълващ доход за много домакинства, особено по-бедните. Най-често биват харчени за храна, гориво, понякога за ремонти. В този смисъл свиването им не е толкова удар върху икономиката, колкото върху бюджетите на домакинствата.“

Компенсирането на т.нар. „емигрантски пари“ е трудно постижимо, смята Николов:

„Това, което може да се случи е, семействата, разчитали на такъв доход досега, да се обърнат към социалната система, възползвайки се от помощи за отопление и други мерки за социална защита.“

Една от причините за резкия спад на изпращаните у нас средства е пандемията от Covid-19, която накара много наши сънародници да се завърнат. Те от своя страна представляват ресурс от работна ръка, от който пазарът на труда може да се възползва. Трябва да се има предвид обаче, че уменията и потенциалът за работа на нашите емигранти е различен. Сред тях има такива, които са се реализирали изключително добре в своите професии, имат един добър стандарт, но и хора, чиито умения позволяват работа в малки производства или в сферата на услугите. Никой от тях обаче не бива да се възприема като сигурен участник в пазара на труда у нас, тъй като отслабването на анти-ковид мерките в европейските страни може скоро да ги накара отново да заминат, предупреждават анализаторите.

Тревожните данни на БНБ трябва да ни накарат да се замислим и за своята финансова култура. Нейните проявления са свързани както с възможността разумно да разпределяме месечните си приходи, така и със способността да управляваме спестяванията си, натрупани в миналото. В интервю за БНР- „Христо Ботев“ икономистът Стойне Василев отбеляза, че българинът не обича да рискува, а и не без основание:

„Финансовите страхове са свързани най-вече с миналото – хиперинфлацията от 1996 година, фалита на КТБ през 2014 година – коментира икономистът Стойне Василев – Сега, когато се заговори за инфлация и се усети нейното влияние върху цените на стоките, горивата по бензиностанциите и енергията, страховете им придобиха по-реално изражение. В сегашната ситуация, а и по принцип, не е добре парите ни да стоят в банките. Имаше периоди, в които лихвите бяха по-високи, около 5-6%. Сега лихвите са нулеви.“

Според икономиста, ако се потвърдят очакванията, че инфлацията ще продължи през следващите 2, 3 или повече години и ако е на стойност около 5% на година, то е възможно спестяванията ни да останат същите, но с тях да можем да закупим 20% по-малко стоки или услуги, от които се нуждаем.

Съставил: Йоан Колев