Преодоляването на огромни пространства по въздух и вода посредством материализирането им в изкуство – художникът и визуален артист Алцек Мишев поставя свободата на себепознание и себеразкриване върху олтар, защото му е отказана в родината. За 80-ия си юбилей той „идва с произведенията си“ и ни повежда по пътя на картини, теми, проекти с голямата ретроспективна изложба „Акуи – Милано – София“, разположена в 13 зали на Националната художествена галерия „Двореца“.

Като дете в омая слуша разказите на баба си за нейния баща – иконописеца Иван Зограф от Кочериново, и отрано започва да рисува. Години по-късно роденият в Дупница Алцек Мишев ще се завърне в родното си място, за да покаже уменията си на изкласил в Академията художник. Ала твърде модернистичните картини не се харесват на комунистическата власт, затова и изложбата му е „разтурена“, а активисти на милицията повреждат някои от платната. През същата 1971 г. трийсет и една годишният Алцек успява да се промъкне през строго охраняваните граници между два коренно различни свята и стига до Милано.

„Започнах наново, давайки си сметка, че моят краен абстракционизъм е отминала мода и вече се работи в концептуалното – разказва той пред Радио България. – Всъщност кариерата ми започна от Грац, където ме поканиха на едно биенале на тема „Самоличност“. И там, в компанията на италиански, югославски и австрийски художници, построих един прост апарат за летене с плавници и криле, за да онагледя как съм избягал от България. Така започнах да разказвам полу хумористични истории, да правя нещо буквално парадоксално – смешното да бъда аз, а не да осмивам другите. Лека-полека се оформи моята физиономия на летец с подръчни средства, след това на плувец и т.н. и моите работи впечатляваха международната сфера, смятайки ме съвсем неправилно за концептуален артист.“

Алцек Мишев впечатлява артистичния свят чрез своите пърформанси. В „Преплуване на Атлантическия океан“ – след тригодишен труд и 12 изложби между Милано и Ню Йорк, той показва самоиронично уменията си на плувец в басейна на кораба „Куин Елизабет II“ и влиза в ролята на златна рибка в аквариум, оставяйки се да бъде пренасян в малък контейнер с вода. А чрез акцията си „500 млади лица“ излага в градската среда на Милано, Рим, Торино, Болоня и Флоренция рисувани от фотографии големи портрети и по този начин създава своеобразна социална мрежа. През 1976 г. името на българина се появява в книгата на италианския изкуствовед Акиле Бонито Олива „Европа – Америка – различните авангарди“, представяща най-влиятелните 30 европейски и 30 американски художници. В нея е включено още едно българско име – това на Кристо. По хрумване на съдбата днес двамата творци едновременно привличат вниманието на столичната публика с най-доброто от творчеството си в паралелни изложби.

„Има нещо общо помежду ни и това е, че ние сме братя по съдба, ние сме бегълци – казва Алцек Мишев. – Бегълци от социалистическия реализъм, но крайно далечни в резултатите от действията си. Докато Кристо остава в центъра на модерното изкуство и концептуализма и неговите творби са проекти за скулптури, моите са живопис и възпоменания за неща, направени преди време. Той беше изключително топъл човек – сърдечен, искрен и неговата човечност обезоръжаваше съмненията, които той събуждаше понякога с огромните си проекти. Кристо и Жан-Клод бяха част от пърформанса „1000 долара“ със стоте най-важни артисти от Ню Йорк, на които раздадох по 10 долара. Тогава двамата получиха 20 долара от мен – ето, аз съм ги финансирал по някакъв начин.“

Макар понякога да изнася изкуството си от ателието в отворени пространства, Алцек Мишев казва, че водеща за него остава живописта.

„Моите неща преди всичко са самостоятелна живопис, която трябва да се различи чрез приликата със сюжета, убедителността, емоцията, ако я има в зрителя, така че той да се намери – казва още Алцек Мишев. – Защото това, което прави художникът, е това, което го има във всички хора, но само най-виртуозните творци могат да го пресъздадат обективно. Самият аз избягвам да се правя на класически художник, напротив, искам да се види дали работите ми са достатъчно съвременни за XXIвек, на когото всички сме длъжници в областта на модерността – да не е фигуративна банална живопис, да не е барокова или класическа, нито ерзац на всичко, което се знае от учебниците.“

Творбите на Алцек Мишев, представящи неговото творческо летене, ще останат в Двореца до 21 ноември 2021 г.

Снимки: Facebook /Istituto Italiano di Cultura Sofia и nationalgallery.bg