Над 50 рисунки-графити отпреди 700 години излязоха наяве при проучване на замъка на средновековния град Русокастро. Те са изобразени върху стените на водохранилището, като някои от тях достигат до 30 см. дължина и височина от 25 см.
Крепостта Русокастро е била издигната върху древно тракийско светилище на територията на Странджа в Югоизточна България. Известна е с това, че през 1332 г. става сцена на грандиозна битка, завършила с победата на българския цар Иван Александър над византийската армия, предвождана от император Андроник III. Крепостта е разрушена при османските походи през 1443 г. Обектът от години се изследва, а разкритите преди дни изображения хвърлят нова светлина върху превратното му минало.
Милен Николов – ръководител на разкопките и директор на РИМ-Бургас, не крие своето вълнение, когато разказва за великолепните рисунки, на които екипът му попада, докато изследва щерната (място за събиране на дъждовна вода) на замъка:
„Основно това са животни – кошути, елени, турове, коне, магарета… Има много птици! Има, разбира се, и конници, кръстове. И един надпис имаме. Кораби, страхотни кораби имаме! Те са три, единият от които прекрасен!“
И още – по стените на водохранилището оживяват изображения на змии, на октопод, на фантастични морски чудовища и на митични същества! Тепърва ще се проучва дали рисунките пресъздават цял фолклорен разказ, или са отделни изображения. Графитите са били нанасяни с остър метален предмет направо върху мазилката на водохранилището.
„Тези рисунки представят живия живот. Тези хора са рисували неща, които са виждали около себе си. Това е народна култура!“ – казва Милен Николов.
Изображенията от Русокастро са изключително ценни, тъй като отразяват вижданията и духовната култура на по-обикновените хора през средновековието. Това не е елитарна култура, каквато са църквите и монументалните сгради, построени от царя и най-висшата аристокрация - единодушни са археолозите. В случая изображенията са огледало на представите за света на населението по нашите земи.
Щерната, върху която са изобразени, е изградена в края на XIII в. , откогато датират и самите рисунки. Подобни са открити в Несебър, в църквите „Св. София“ и „Св. Богородица „Перивлепта“ в Охрид (Северна Македония), както и в някои пещери и скални манастири в Северозападна България. Но най-много подобни изображения са установени в старите български столици Плиска и Велики Преслав – общо близо 190 рисунки.
В момента местата с рисунките в Русокастро се укрепват и консервират, за да бъдат максимално защитени за предстоящия зимен сезон.
Съставил: Венета Николова / по интервю на Стефка Бакърджиева, БНР-Бургас/
Снимки: РИМ-Бургас, БНР Бургас
В календара на Българската православна църква са отредени и три специални дни, в които вярващите отправят молитви към Бога и раздават милостиня в памет на починалите си близки. Това са трите Задушници, които винаги се отбелязват в съботите, преди..
В една мразовита ноемврийска утрин на 1917 г., в разгара на Първата световна война, от базата край Ямбол излита цепелин L 59 към Танзания. Целта е да се доставят боеприпаси и материали на немски военни части, намиращи се в отдалечена и дива местност...
Православната ни Църква днес почита паметта на светите безсребреници и чудотворци Козма и Дамян, живели през IV век. Двамата били братя от Асирия, Мала Азия. Баща им грък езичник, починал рано; майка им Теодотия – християнка, ги утвърждавала в..
Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в..