Над 50 рисунки-графити отпреди 700 години излязоха наяве при проучване на замъка на средновековния град Русокастро. Те са изобразени върху стените на водохранилището, като някои от тях достигат до 30 см. дължина и височина от 25 см.
Крепостта Русокастро е била издигната върху древно тракийско светилище на територията на Странджа в Югоизточна България. Известна е с това, че през 1332 г. става сцена на грандиозна битка, завършила с победата на българския цар Иван Александър над византийската армия, предвождана от император Андроник III. Крепостта е разрушена при османските походи през 1443 г. Обектът от години се изследва, а разкритите преди дни изображения хвърлят нова светлина върху превратното му минало.
Милен Николов – ръководител на разкопките и директор на РИМ-Бургас, не крие своето вълнение, когато разказва за великолепните рисунки, на които екипът му попада, докато изследва щерната (място за събиране на дъждовна вода) на замъка:
„Основно това са животни – кошути, елени, турове, коне, магарета… Има много птици! Има, разбира се, и конници, кръстове. И един надпис имаме. Кораби, страхотни кораби имаме! Те са три, единият от които прекрасен!“
И още – по стените на водохранилището оживяват изображения на змии, на октопод, на фантастични морски чудовища и на митични същества! Тепърва ще се проучва дали рисунките пресъздават цял фолклорен разказ, или са отделни изображения. Графитите са били нанасяни с остър метален предмет направо върху мазилката на водохранилището.
„Тези рисунки представят живия живот. Тези хора са рисували неща, които са виждали около себе си. Това е народна култура!“ – казва Милен Николов.
Изображенията от Русокастро са изключително ценни, тъй като отразяват вижданията и духовната култура на по-обикновените хора през средновековието. Това не е елитарна култура, каквато са църквите и монументалните сгради, построени от царя и най-висшата аристокрация - единодушни са археолозите. В случая изображенията са огледало на представите за света на населението по нашите земи.
Щерната, върху която са изобразени, е изградена в края на XIII в. , откогато датират и самите рисунки. Подобни са открити в Несебър, в църквите „Св. София“ и „Св. Богородица „Перивлепта“ в Охрид (Северна Македония), както и в някои пещери и скални манастири в Северозападна България. Но най-много подобни изображения са установени в старите български столици Плиска и Велики Преслав – общо близо 190 рисунки.
В момента местата с рисунките в Русокастро се укрепват и консервират, за да бъдат максимално защитени за предстоящия зимен сезон.
Съставил: Венета Николова / по интервю на Стефка Бакърджиева, БНР-Бургас/
Снимки: РИМ-Бургас, БНР Бургас
" Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки. Когато се кръстиха, бяха принудени (да пишат) славянската реч с римски и с гръцки букви без устроение. Но как може да се пише добре с гръцки букви: БОГЪ..
Най-голямото честване на Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност – 24 май, извън пределите на България по традиция се провежда в Рим. Всяка година в навечерието на празника във..
Днес православната църква се прекланя пред светиите Константин и Елена, възпяти като равноапостолни, защото подобно на апостолите са положили усилия за разпространение на Христовото учение. Свети Константин бил император на Византия през IV век. Той въвежда..
На 12 юли през 1991 г. Седмото Велико Народно събрание приема новата Конституция на България и се саморазпуска, припомня БТА. Това е първата нова конституция..