Има ли място поезията в ежедневието ни, обгърнато от страхове и ограничения? Шестото издание на инициативата „Поезия в метрото“ сякаш еднозначно дава отговор на този въпрос.
От 8 ноември до 20 декември Полският културен институт в София и „Литературен вестник“, в партньорство със Столична община, отново ще доближат до нас думите в рими, без предварителни нагласи и очаквания. Стихотворения на 14 европейски автори в оригинал и в превод на български език ще внесат емоция и красота от думи във вагоните и спирките на софийското метро. За първи път подобна инициатива се осъществява в Полша и предизвиква голям отзвук, а през 2015 година, по идея на тогавашния директор на Полския културен институт в София Ярослав Годун „Поезия в метрото“ се случва и в България, съвместно с EUNIC Cluster Bulgaria (мрежа на културните центрове на страните от Европейския съюз).
„Всяка година избора кои произведения и автори да включим правят самите културните центрове – уточнява за Радио България Памела Качмарек, сътрудник към Полския културен институт в София. – За нас, като организатори, е важно това да е съвременна поезия от XX и XXI век, за да покажем днешните писатели, тези които се четат сега и са важни за държавите участнички. Мисля, че всеки проект, свързан с поезия, поражда въпрос дали ще предизвика интерес. Но това, което ни радва и забелязваме с всяка следваща година е, че този интерес расте. И мисля, че в настоящата трудна епидемиологична ситуация „Поезия в метрото“ е още по-важен, защото нашата литература и култура излизат на открито, извън стените на институциите и стават достъпни и близки за всички столичани и гости на София. Искрено се надявам, че проектът ни не само ще направи пътуването в метрото по-приятно, но и ще повдигне настроението на пътниците.“
„Много качествени български и международни автори бяха показани през тези години, с много широк тематичен кръг. Така бяха привлечени нови читатели, нова публика, което е най-голямото достойнство на проекта“ – казва за Радио България проф. Амелия Личева, главен редактор на „Литературен вестник“. И без да има зададено мото, това, което тя забелязва като тематично ядро в избраните стихотворения тази година е един по-сериозен акцент върху ежедневното, върху днешното време. Засегнати са екзистенциални теми като любовта, смъртта, пътуването към духовното, но има много стихотворения, които са посветени на самата поезия. Широк спектър от теми, в които всеки читател може да намери нещо за себе си, стига само да повдигне глава и погледне пред себе си, казва проф. Личева. На нея и екипа й се пада задачата всяка година да избират автора от България. Сега единодушно се спрели на майстора на краткия стих, който разказва истории и открива истините – Петър Чухов.
„Петър Чухов е един от много добрите български съвременни поети, много интересен. Освен това пише доста кратки неща, което е важно за избора ни, защото стиховете трябва да бъдат ударни и кратки, за да могат да се възприемат по-лесно и бързо от хората. Освен това през тази година Петър Чухов отбелязва 60-годишен юбилей и издаде много важни книги.“
Любопитен факт е, че Унгария участва в инициативата с хайку на Акош Фодор, което на български език ще се появи в превод на самия Петър Чухов. А инициаторите на проекта – Полша, ще отдадат почит на един от най-значимите си творци на миналия век – Тадеуш Ружевич.
„100-годишнината от рождението му през 2021 година е чудесен повод неговото творчество да бъде част от „Поезия в метрото“.Ружевич е глас на полската следвоенна поезия и неговото творчество е опит за отговор дали е възможно писане на поезия след жестокостта на Втората световна война“ – обяснява Памела Качмарек.
Новото тази година в проекта е, че освен статично представената поезия на български език и в оригинал на 13 други европейски езици, е подготвена и анимация, която ще се прожектира на екраните на спирките на метрополитена в столицата. Тя е дело на графичния артист Анна Симеонова. А проф. Амелия Личева е сигурна, че дори и само едно стихотворение да прочетете, докато чакате следващата мотриса, ще се „запалите да четете малко повече, включително и поезия“.
„Защото в ситуации като днешната на изключително много кризи мисля, че поезията е един от начините човек да намери някакви отговори за себе си“ – смята тя. Медийни партньори на инициативата са Българско национално радио и Българска национална телевизия.
Авторите, включени тази година в проекта „Поезия в метрото“ са: Ернст Яндл (Австрия), Петър Чухов (България), Линда Франс (Великобритания), Волфганг Борхерт (Германия), Константинос Кавафис (Гърция),Джон Ф. Дийн (Ирландия), Луис Гарсия Монтеро (Испания), Марио Луци (Италия), Тадеуш Ружевич (Полша), Жорже де Сена (Португалия), Мартин Солотрук (Словакия), Маринка Пощрак (Словения), Акош Фодор (Унгария), Ярослав Сайферт (Чехия).
Снимки: Facebook / @polski.institut.sofia
Художест вена галерия насред гората – на това оприличават очевидци крайпътната чешма с беседка край момчилградското село Конче в Родопите. Началото на градежа е дадено през 1985 г. от бащата на Юсеин Юсуф, а година по-късно, когато той почива, делото е..
Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ-БАН) открива днес изложбата "Живи човешки съкровища – България" в центъра на София, под купола на Ларгото. Експозицията представя вписаните в периода 2008-2024 г. 44..
"Чрез пиесите си Жан-Пиер Мартинез се стреми да върне престижа на комедията като огледало, протегнато на обществото" - пише на сайта на автора. Мартинез е автор на 101 играни по цял свят комедии, които се изучават във френските училища и..
Художест вена галерия насред гората – на това оприличават очевидци крайпътната чешма с беседка край момчилградското село Конче в Родопите. Началото на..