Изследователският институт на българите в Унгария организира на 11 и 12 ноември в Българския културен дом в Будапеща научна конференция на тема „По пътя на българските градинари”. Участниците в родолюбивия форум са се обединили около идеята българското градинарство да бъде признато като част от световното културно наследство, информира БТА.
Необходимо е да бъде изготвена карта на културните обекти, свързани с пътя на българските градинари - е коментирал на форума Йордан Тютюнков, сътрудник на Изследователския институт на българите в Унгария, а главният редактор на българско-унгарското списание "Хемус" Светла Кьосева е запознала участнците с материалите от изданието, посветени на българското градинарство.
Доклади по темата са изнесли и унгарските специалисти Ласло Мод, Кристина Галамбош и Ференц Фодор, унгарските изследователи от български произход Кристина Менхарт и Ласло Млеченков, както и българските учени Пенка Пейковска, Венета Янкова, Наталия Рашкова.
Конференцията в Будапеща е част от проекта "По пътя на българските градинари, стартирал през 2015 година и обединил усилията на Регионалния исторически музей във Велико Търново, Историческия музей в Горна Оряховица и Изследователския институт на българите в Унгария. През 2017 г. към него се присъединяват и учени от историческия музей "Йожеф Коста" в унгарския град Сентеш, от Славянската катедра при университета в Сегед и от Балканския институт при университета в Печ.
Главната цел на проекта е културният маршрут "По пътя на българските градинари" да стане част от Европейската програма "Културни маршрути". Това ще го направи траен и развиващ се във времето научно-изследователски и туристически "път", който да разкрие таази недостатъчно позната страна на българския принос в общото културно-историческо наследство на Европа.
Изборният ден в Рединг, Югоизточна Англия, протича спокойно. Очаква се да гласуват около 300 души. В единствената секция в града се гласува само на хартия. Вече втори вот изборната секция е на нов адрес, но не е ясно дали това ще повлияе на..
Прекалено е ангажиран животът на българите в Чехия. Работят масово в различни заводи, трудът е на смени, натрупва се умора и хората нямат желание да пътуват до столицата в неделния ден, само за да успеят да гласуват. С това си обяснява слабия интерес към..
В цяла Германия българите могат да гласуват в 66 секции. В Берлин те са пет, като във всяка от тях има машина. Изборният ден протича спокойно. До момента са гласували малко над 800 души, което в сравнение с изборите на 9 юни е малко повече..
Нуредин Нурединай произхожда от историко-географската област Го̀ра в Североизточна Албания, в която 90 % от жителите се самоопределят като българи..