В дни на избори се замисляме за обединението на нацията ни. И нещото, което винаги ни е карало да бъдем заедно, са успехите на родните спортисти, сред които безспорно са художествените гимнастички. Това лято момичетата от ансамбъла ни се качиха на олимпийския връх – за първи път в историята на този спорт у нас. А знаете ли, че две българки – Мария Гигова и Мария Петрова, са вписани в Книгата на Гинес като единствените трикратни световни шампионки? И докато първата голяма звезда на българската художествена гимнастика Гигова прави това в далечните 1969, 1971 и 1973 година, то успехите на Мария Петрова през 1993, 1994 и 1995 година се помнят ясно от мнозина.
И двете продължават да работят за развитието на спорта, който определя целия им живот, а в началото на ноември Мария Петрова направи следващата голяма крачка в професионалното си развитие – беше избрана за член на Техническия комитет по художествена гимнастика към Международната федерация по гимнастика. Пред БНР-Пловдив, родния й град, тя признава, че това я е направило много щастлива, защото пътят, по който е тръгнала, се е оказал правилният и в момента заема мястото, на което иска да бъде.
„Защото моята цел, дори когато се отказах от състезателна кариера, е да запазя красотата на този спорт такъв, какъвто аз го помня като гимнастичка – да бъде и изкуство, а не само спорт.“
На конгреса в Анталия Мария Петрова получи втори резултат с 49 гласа при избора на членове на Техническия комитет и така се нареди след събралата най-много гласове (52) Изабел Саваде от Германия. Казва, че за нея е много важно да стъпиш на следващото стъпало в професионалното си развитие научен, да знаеш какво ще се изисква от теб и какво ще правиш. Затова в кариерата си се движи бавно напред: „Тъй като бих искала да знам всяка една стъпка, да я изживея, да я изпитам, да се науча“, казва шампионката ни. Доказват го и последните 16 години, които започват за нея с най-ниското стъпало на съдия категория „Б“ и стигат до мястото в управата на световната художествена гимнастика.
Мария Петрова признава, че във времената на състезателната й кариера резултатите са били задължителни и второто място се е възприемало за провал. Погледнато от днешния ден смята, че това е било прекалено. Но въпреки всичко е категорична, че се изисква дисциплина и търпение, за да можеш да постигнеш върха. „Без лишения няма постижения“ казва тя. А целият опит, който има я кара да знае много ясно накъде иска да отведе гимнастиката:
„Аз съм свидетел на големи промени в художествената гимнастика. Първите бяха през 1996 година, когато все още бях състезателка, по време на олимпиадата в Атланта, САЩ. Тогава започна да се говори да престанем с тези танци, че това все пак е спорт, не изкуство и има нужда да се засили спортният елемент. И от онзи момент насам претърпяхме сериозни промени, които ни тласнаха към спортната част на художествената гимнастика. И така до днес, когато ние сме само спорт, но не и изкуство. В последните години се опитваме да намерим баланс между компонентите тяло, уред и артистичност, но все още преобладава трудността с тяло и уред. Това, което е моя цел и ще дам всичко от себе си, е да успея да върна изкуството, композицията, драмата, това да следваме музиката чрез тялото и уреда, да вълнуваме публиката, да докосваме хората. Художествената гимнастика да се превърне отново в спорт и изкуство.“
И като заместник-председател на Българската федерация по художествена гимнастика, и като българка, Мария Петрова е изключително горда с постигнатото от олимпийските ни шампионки и определя успеха им в Токио като исторически.
„Когато си поставихме за цел олимпийско злато преди 8 години, почти никой не вярваше, че това може да се случи. Но ние всички работихме в тази посока. И пак повтарям – всички! Защото този успех не е само на гимнастичките. Той е благодарение на много хора, които неуморно работиха с единствената цел да направим така, че нашите момичета да получат заслуженото. Защото те наистина заслужиха този златен медал. Искам да отбележа, че те бяха най-добри не в продължение на една или две години, а много повече – те не се отказаха и положиха дисциплината и търпението, за което много им се възхищавам.“
„Вечни съперници“ на българките за върха в художествената гимнастика са гимнастичките от Русия. Според Мария Петрова обаче, след последната Олимпиада, за художествената гимнастика ще настъпи нова ера и подобни хегемонии, като на рускините в продължение на 25 години, не би трябвало да се допускат. „Смея да твърдя, че Русия е страна с много дълга история и добри гимнастички, с много добра школа, но имаме още какво да дадем на нашия спорт, така че той да бъде по-обективен“– смята българската шампионка. И със същата любов и топлина към спорта, с която е започнала да се занимава с него като дете, казва:
„За мен това е един от най-добрите спортове за момичета, тъй като той изгражда не само красива и елегантна походка, осанка, но той изгражда едни силни характери, учи ни на дисциплина. На всички онези добродетели, които са нужни на жената, за да може след това да се справи в живота.“
Годината ще приключи за Мария Петрова на 16 декември в Зала „Арена Армеец“ в София с грандиозен бенефис-спектакъл „Сън“, посветен на златните ни момичета от ансамбъла по художествена гимнастика. След което погледите ще се отправят към 2022 година, когато през пролетта столицата ни ще бъде домакин на Световната купа, а през септември и на Световното първенство по художествена гимнастика.
Съставил: Весела Кръстева (по интервю на Диян Никифоров, БНР-Пловдив)
Снимки: БГНЕС, БФХГ, архив
Вписването на втора православна Църква поставя началото на нов разкол . В позиция на „БСП-Обединена левица" се посочва, че решението на Върховния касационен съд за вписването на втора православна Църква е тежък удар по православното..
В най-новата си дигитална рубрика "Сградите разказват" Регионалният исторически музей – София представя историите на емблематични сгради в центъра на София, както и на хората, живели някога в тях. Инициативата с видео материали е част от проекта..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския градски съд. Опитите за регистрация започват преди 15г., но намеренията за всяване на разделение..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския..
Оценките на българите за изминалата година в личен план трайно и рязко се отличават от тези за ситуацията в страната и света. Според 22% от сънародниците..