Други причини обаче съзират анализаторите. Българите са спрели да вярват, че има смисъл да гласуват, посочи в интервю за БНР специалистът по реклама Радослав Бимбалов. По думите му,„изборната пасивност, на която сме свидетели, показва отхвърляне от страна на гласоподавателите на възможността да изразят мнението си относно процесите, които се случват по върховете на държавата. Това е страховит извод, до който трябва да стигнем като общество.“ 

С всеки следващ избор регистрираме антирекорди като активност, а подобна ситуация поставя под условие легитимността на властта в държавата, отчитат наблюдатели. Причините могат да се търсят на много места – от липсата на сериозен залог на балотажа, до генералната инфлация на лидерството и липсата на доверие към у избирателите към политиците в страната.

Според психолога Михайлина Абрашева това е сериозен проблем, тъй като „който и да застане начело на държавата няма да има самочувствието на силна обществена подкрепа. Една е отговорността, когато зад теб стоят милиони, друга - когато са хиляди.И отговорността, и усещането за значимост, и себеоценката, и оценката на останалите- всичко това е занижено, когато избирателната активност е ниска. Когато един държавник изхожда от ниски позиции, лесно прекрачва граници, дори лични, лесно може да стигне до авторитарно управление, лесно може да стане безконтролен". По думите ѝ обаче, отегчението, а не умората у избирателите е причина за слабата активност днес.

Съставил: Елена Каркаланова