Мястото е Националният музей „Земята и хората” в столицата. Именно там можете да се потопите в „Магическата светлина“ на българските пещери. Всъщност, това е любопитна фотографска изложба, която в 24 кадъра представя фосфоресциращи образувания в някои от най-труднодостъпните пещери в България. Фотосите са дело на екип фотографи, начело с Красимир Андонов - кинооператор и преподавател в НАТФИЗ, и са част от дългогодишния му филмов проект „Светлина и култ”, посветен на скалните ниши в Източните Родопи. Сред въвлечените са още операторът Алекс Самунджи и Огнян Стоянов – изкуствовед и спелеолог.
В работата си по проекта Красимир Андонов разработва метод на снимане, чрез който в един фотографски кадър може да се види фотолуминесценцията на пещерните образувания, показвайки красотата скрита в непрогледния мрак на пещерите.
„Идеята на проекта е с визуални средства да се опитаме да разгадаем част от тайните на трапецовидните ниши в Източните Родопи, тъй като с времето забелязахме, че, поради спецификата на професията ни, ние виждаме малко повече от хората, които обикновено посещават тези места. “Магическата светлина“ представя един много интересен природен феномен, свързан с това, че в пещерните образувания се отлагат органични материали, свързани с естествения цикъл на водата. Водата, която попада на повърхността, свързана с дъждовете, прониква през скалите там, където има пещери, и на места се отлага в пещерните образувания. Провокирани от силна светлина, или под друго въздействие, тези отлагания започват да светят в тъмното. Изведнъж пълната тъмнина оживява в един мек зеленикав нюанс. Тази изложба показва на повечето хора пещерния свят по един невиждан начин“ - разказва Красимир Андонов.
И за да може да запечата тази естествена „светлина“, се наложило екипът да търси възможно най-чистите скални образувания - често пъти те са в трудно достъпни пещери, които са максимално запазени от човешко влияние. „Пещерите, в които снимахме са разположени в доста голям периметър на територията на България“, уточнява Андонов. Сред тях са „Рушовата“ пещера и „Лястовица“ в тетевенския балкан, „Шаралийска“ в Пирин, „Пепелянка“ край село Боснек, близо до София.
Изборът на конкретните локации е бил възложен на изкуствоведа и спелеолог Огнян Стоянов.
„Методът, който използвахме, в научните среди служи за определяне на възрастта и състава на минералите. Различният състав на минералите се оцветява по различен начин. Така изображенията ни се явяват и моментна снимка на състоянието на водите и пещерите в България.“
Изложбата „Магическата светлина” може да бъде разгледана до 28 ноември в музея „Земята и хората” в София.
Съставил: Весела Кръстева /по интервю на Александър Райчев, БНР-„Хр.Ботев“/
Снимки: krasimirandonov.comСАЩ инвестират 240 000 долара във варненския културен център ReBonkers чрез Посланическия фонд за опазване на културното наследство (AFCP). Това обявиха от посолството на САЩ в София. Варна е най-големият бенефициент по проект на AFCP в Европа..
Романът „Времеубежище“ на Георги Господинов в превод на шведски от Хана Сандборг е сред петте книги, включени в краткия списък на Шведската международна литературна награда. Това е уникална награда, която отличава както автори, така и преводачи...
В ивайловградското село Хухла за 26-ти пореден път се провежда културният фестивал "Мистериите на Хухла-2024". До 23 септември три етноса – българи, гърци и турци се събират на площада на Ивайловград под мотото "Човечност без граници". Вдъхновител и..
Официалният трейлър на филма "Гунди – Легенда за любовта" предизвика истинска сензация, превръщайки се в един от най-успешните в историята на..
Цирк, театър, огнено изкуство, танци и младежки работилници – всички изкуства присъстват на 6Fest. Това е първото бургаско издание на Фестивала за улични..