Лесно ли е да обичаме родината си, когато се давим в новини за корупция, бедност, лични избори на основата на конспирации; можем ли със спокоен и трезв поглед да отсяваме истината от легендите за миналото си; нужно ли е да се надсмеем над народопсихологията, която ни поделя между „все недотам” европееца Бай Ганьо и цивилизования гражданин, спазващ правила? В тази по нашенски объркана материя успява да се ориентира един чужденец и да даде отговори с книгата си „Защо обичам България”.

Ханс Висема, нидерландски професор по технологичен мениджмънт и предприемачество, вече 30 г. е свързан със страната ни посредством българската си съпруга. Харесва приятелски настроените българи, плажовете и планините ни, редуването на четирите сезона. За толкова години пребиваване у нас опознава не само историята, но и местния манталитет. Дефинира интересен метод, чрез който българите се справяме с трудни ситуации, наречен „системата на приятеля“:

„Ако в Нидерландия ми се счупи колата, аз я карам на сервиз, докато в България се обаждам на приятел. Приятелят пък знае друг приятел и така след около осем вечéри и много вино все ще се намери някой, който знае как да я поправи. Това е много ефективно”, разказва Ханс Висема в интервю за БНР. И изрежда:

„Българинът винаги ще си намери оправдание или ще съшие някоя лъжа с бели конци, щом нещо се обърка. Той е цар – всеки трябва да му служи и може да паркира колата си, където си поиска. Не му е нужен враг, защото има себе си.”

Според литературния наблюдател Гергана Рачева в това своеобразно огледало, каквото всъщност представлява книгата, можем да се огледаме по неочакван начин.

„Още в предговора си Ханс Висема казва, че българите са като един афористичен Бай Ганьо, който преодолява всички пречки пред себе си – добавя тя. – Но най-интересното като че ли са неговите убедителни наблюдения какво ни е нужно, какво не ни достига. И това е липсата на единение, на онова, което е станало в Нидерландия след Втората световна война – изчистване на всички сметки, започване на ново развитие, след като се изяснят неяснотите. Това той отрича да се е случило в България по най-добрия възможен начин. И е прав.”

Ханс Висема излага своите разбирания за преломните моменти в българската история. Смята, че има много неща, за които да бъдем горди, но и че по-решително трябва да се борим за бъдещето си. Намира за парадокс паметникът на чужд владетел да стои на централния столичен площад, националният храм да носи името на чужд светец, а над втория по големина град да се извисява статуя на чужд войник. Предлага ни да създадем „Зала на славата”, в която интерактивно да оживеят велики българи – „трансформационни лидери”, както ги нарича той. Така с помощта на технологиите те ще могат да отговарят на всякакви въпроси.

„Питам всеки, който срещна в България, кой е най-важният българин на всички времена. Много хора казват Левски, други казват Паисий Хилендарски. Но аз мисля, че най-важният човек е хан Аспарух, защото ако той не беше прекосил Дунава и не беше завзел земи от най-мощната империя тогава в света – Византия, може би никога нямаше да чуем за българите. Така че нека да заместим Александър (бел.ред. – руският император Александър II, чийто паметник стои пред парламента) с Аспарух – и двамата са на коне, но всъщност Аспарух прекосява Дунава”, предлага Ханс Висема.

Въпреки хаоса, който цари в нашето общество, има теми като музикалното ни наследство, дарбата ни в областта на музиката и на информационните технологии, които няма как да бъдат отминати дори от чужденците, смята Гергана Рачева. Всичко това нидерландският професор събира в едно словосъчетание за България – „културна електроцентрала”.

„Вие сте създали оперни певци от върховно качество в целия свят, имате много добри поети и сте единствената държава в света, която има специален ден – 24 май, за да почете учителите и учените. Това е изключително, защото показва дълбоките културни корени на България”, заявява влюбеният в страната ни нидерландец Ханс Висема.

Съставил: Диана Цанкова (по интервюта на БНР - Радио София и „Христо Ботев”)

Снимки: bntnews.bg, kibea.net