На 92 г. във Великобритания почина бележитият български дипломат и министър на външните работи на България (1994-1995 г.) Иван Станчов.
По примера на своя дядо, Димитър Станчов, посланик във Великобритания (1908, 1922-1924), външен министър (1906) и министър-председател на България (1907), той също оставя светла диря в историята на страната ни като отдаден родолюбец и общественик. През 1943 г. семейството му емигрира по политически причини, но след демократичните промени Станчов се завръща в България през 1990 г. Малко по-късно е назначен за посланик във Великобритания, първи български посланик в Ирландия, а след това и външен министър, почетен председател на Националния консултативен съвет на Дипломатическия институт. Носител е на множество престижни международни отличия, както за дейността си като дипломат, така и за безброй благотворителни инициативи. Той е единственият наш съвременник, на когото още приживе е кръстено училище (Българското училище „Иван Станчов" към Посолството на България в Лондон).
„Иван Станчов служи всеотдайно на България, допринасяйки с много усърдие за изграждането и популяризирането на нейния нов и демократичен облик – написа държавният глава Румен Радев в съболезнователно писмо към семейството, колегите и близките на българския дипломат. – Губим един достоен българин, носещ дълбоко в сърцето си духа на Българското възраждане.“
Министерството на външните работи на България също изрази най-искрените си съболезнования на семейството и близките на Иван Станчов.
„Ще го помним с неговия патриотизъм и загриженост за съдбата на България, с професионализма му, широкото сърце и душа – пише в съболезнователния адрес на МВнР. – С плам подпомагаше развитието на страната ни още от зората на демокрацията. Не преставаше да се занимава и с благотворителна дейност чрез фондацията си „Карин дом“ в помощ на деца със специални нужди и техните семейства. Кончината му за нас е голяма загуба!“
„Изключителна личност, родолюбец и великолепен джентълмен – написа директорката на Дипломатическия институт Таня Михайлова. – Голям, ренесансов и добър човек и приятел, който оставя след себе светла следа... Почивай в мир, приятелю!“
Поклон пред паметта му!
Казва, че отдавна не се чувства чужденец в България. Тук е неговият дом, научил е българския и подобно на повечето ни сънародници се вълнува от политическата ситуация в страната. Но най-голямата му страст, това, което изпълва дните му със светлина..
Доц. д-р Марко Скарпа изследва Кирило-Методиевото наследство и ролята на южнославянските скриптории и работилите в тях за разцвета на културата на Балканите през XIV век книжовници. Интересува се също от отзвука, който духовният подем в България и във..
През септември миналата година женският хор на българския фолклорен ансамбъл "Шевица" в София се сдоби с изненадващо попълнение – млад мъж, с татуировки и всичко, както си му е редът за вокалист на канадска хеви метъл групал – влезе и седна..
Разкъсана облачност