На 92 г. във Великобритания почина бележитият български дипломат и министър на външните работи на България (1994-1995 г.) Иван Станчов.
По примера на своя дядо, Димитър Станчов, посланик във Великобритания (1908, 1922-1924), външен министър (1906) и министър-председател на България (1907), той също оставя светла диря в историята на страната ни като отдаден родолюбец и общественик. През 1943 г. семейството му емигрира по политически причини, но след демократичните промени Станчов се завръща в България през 1990 г. Малко по-късно е назначен за посланик във Великобритания, първи български посланик в Ирландия, а след това и външен министър, почетен председател на Националния консултативен съвет на Дипломатическия институт. Носител е на множество престижни международни отличия, както за дейността си като дипломат, така и за безброй благотворителни инициативи. Той е единственият наш съвременник, на когото още приживе е кръстено училище (Българското училище „Иван Станчов" към Посолството на България в Лондон).
„Иван Станчов служи всеотдайно на България, допринасяйки с много усърдие за изграждането и популяризирането на нейния нов и демократичен облик – написа държавният глава Румен Радев в съболезнователно писмо към семейството, колегите и близките на българския дипломат. – Губим един достоен българин, носещ дълбоко в сърцето си духа на Българското възраждане.“
Министерството на външните работи на България също изрази най-искрените си съболезнования на семейството и близките на Иван Станчов.
„Ще го помним с неговия патриотизъм и загриженост за съдбата на България, с професионализма му, широкото сърце и душа – пише в съболезнователния адрес на МВнР. – С плам подпомагаше развитието на страната ни още от зората на демокрацията. Не преставаше да се занимава и с благотворителна дейност чрез фондацията си „Карин дом“ в помощ на деца със специални нужди и техните семейства. Кончината му за нас е голяма загуба!“
„Изключителна личност, родолюбец и великолепен джентълмен – написа директорката на Дипломатическия институт Таня Михайлова. – Голям, ренесансов и добър човек и приятел, който оставя след себе светла следа... Почивай в мир, приятелю!“
Поклон пред паметта му!
Желание и умение да рисува има почти всяко дете. Колкото до таланта – понякога са нужни години, за да бъде той забелязан и признат. Особено ако се случи така, че израстваш в България в зората на демокрацията. Именно такава е историята на сънародничката..
Любопитство към света около нас и неспирно желание да върви напред и да разгадава, какво се крие след всяка нова крачка и пробив в науката – това е водещата нишка към прогреса за един съвсем млад учен в България. Тервел-Любомир Боянов е само на..
Той вдъхва живот на кукли от дърво, ала именно те, захранени с енергията на създателя си, с невидими конци като в истински марионетен театър започват да направляват собствената му съдба. И всички заедно да сътворяват магична атмосфера, в която поезията,..
Разкъсана облачност