Дори по време на криза, когато българинът е ограничил разходите си до основни неща – храна, гориво и отопление, интересът към новото жилищно строителство не затихва. Голяма част от новопостроените домове обаче остават задълго без обитатели. Причината е, че много от собствениците просто са вложили в имот спестяванията си, като алтернатива на безлихвените банкови депозити. Така се стига до парадокса, че въпреки големия ръст на жилищното строителство, българинът продължава да живее натясно и обикновено не прави вложения в подобрения за енергийна ефективност на жилището си.

Повечето от домакинствата са с непостоянни доходи и не могат да си позволят кредит за покупка на ново жилище. По данни на Евростат, малко над 41% от българите живеят в пренаселени жилища. За сравнение, средният за ЕС показател за пренаселени жилища е 17 на сто.

Проблемът с пренаселените жилища е още по-осезаем в градовете ни, където всяко второ домакинство живее в ограничено пространство, сочи проучване на НПО „Хабитат България”. Наскоро, представители от българска страна на организацията Habitat for Humanity, която помага на милиони хора да подобрят условията си на живот, се включиха в Европейски жилищен форум, посветен на проблемите, породени от ковид-кризата и климатичните промени в глобален мащаб.

„Пандемията изведе на преден план колко са важни жилищата, във всяка една ситуация – да можем да се изолираме насаме в тях, да водим пълноценен живот и децата да могат да учат спокойно у дома”, казва Минчо Бенов, национален директор на „Хабитат България”.

„Като площ на обитаване, жилищата в България, сравнени със западноевропейските страни, са почти наполовина, като добавим и тяхната пренаселеност, картината се влошава допълнително. Представете си как едно дете успява да учи в пренаселено жилище. От друга страна, тази ситуация посочи и още един проблем, а именно енергийната бедност на хиляди български домакинства. По оценки на институциите, които изчисляват такива индекси, страната ни попада в категорията на екстремна енергийна бедност. Споменавам връзката с пандемията, защото децата целодневно са вкъщи и домакинствата трябва да се отопляват през цялото време, в пълния им обем. Възрастните хора, които обикновено са ходили в публични пространства, за да стоят на топло и да намалят разходите си за отопление, нямаше как заради затварянето, да продължат да правят това.”

От друга страна, стар и сериозен проблем е и незаетият жилищен фонд у нас. Пустеещи са над 30% от годните за обитаване домове в страната ни. „Това е свързано с липса на поддръжка на сградите, а по този начин се губи огромен ресурс, който при добро управление може да помогне за решаване на редица наболели въпроси”, отбелязва Минчо Бенов.

„Нуждата от обновяване на жилищния фонд у нас е крещяща. В общото енергийно потребление, жилищата имат дял много над 40%, а това е основен фактор, като става въпрос за чистотата на атмосферния въздух, въглеродните емисии и т.н. Освен това, подобряването на енергийната ефективност на жилищата е начин домакинствата, които живеят в енергийна бедност, да си понижат разходите за отопление, както и за охлаждане през летните месеци. Проблемът е не само за сегрегираните квартали, които горят гуми, текстил, обувки и каквото намерят, но е проблем за всички, които се отопляват и с дървесина. Масово се гори и мокра дървесина. Питаме се защо помощите за отопление минават през закупуване на въглища и дърва, няма ли друго, което по-рационално да бъде приложено, Защо всяка година чрез социалното подпомагане ние инвестираме в замърсяване на въздуха?”

Снимки: БГНЕС, hfh.bg, dnevnik.bg