Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Изборният маратон като творческа провокация

Карикатуристът Ивайло Цветков: Политиката ни е като шоу на гърба на народа

„Съгласен съм да нямаме теми за работа, стига да има напредък в държавата“, казва художникът пред Радио България

13
Снимка: YouTube

Карикатурата е сатиричен и цветен коментар на случващото се около нас, затова никой не остава безразличен. Дори вестници и списания вече да не се купуват масово, карикатурата пак си проправя път до широката публика. Социалните мрежи са свободно поле за изява за майсторите на цветни шаржове, а полетът на въображението им вече не познава граници.

С настъпването на пандемията, Covid-19 се превърна в главен герой на карикатуристите от цял свят. Година по-късно в страната ни темата отстъпи на втори план, а българските майстори на шаржа се фокусираха върху лицата в политиката. Много материал за работа даде изборният маратон през 2021-ва. Българите излязохме да гласуваме общо четири пъти. Технологията се промени заради задължителния машинен вот. Така в изображенията на художниците електоратът се превърна в машина, която автоматично гласува. Като добавим и обогатяването на политическата сцена с нови формации и лица от шоубизнеса – картината става още по-цветна и податлива на окарикатуряване.

Има обяснение защо и сега, във времето на дигиталните технологии, обикновеният човек продължава да харесва и да споделя в социалните мрежи карикатурите, които някой е направил. „Така е, защото човекът обича да види властимащия изкарикатурен, преувеличен. Това е малкото негово лично отмъщение и той се радва на карикатурата“ – казва един от известните художници в този жанр Ивайло Цветков.

Нашата политика е като шоу, което обаче е на гърба на народа. Иначе ако говорим за шоумените (в политиката), тяхната роля не е много голяма, защото спечелиха гласове, но после се отдръпнаха от властта – разбраха, че това е сериозна работа. Те си останаха в миманса, а на последните избори се видяха с променени резултати. Но в много от тези партии, които се нарекоха, че са от протеста, е пълно с хора от статуквото – депутати, министри, шефове на парламентарни групи, омбудсмани, които са в политиката вече повече от 10 години. Те бяха наказани на третия вот, защото суверенът не само пие ракия и яде туршия, но и суче мустак и гледа кой какво прави. Иначе народа ни, аз го виждам в образа на Нане и Вуте, великите шопи, нарисувани от Александър Божинов в началото на миналия век. Това лято пътувах и разговарях с хората. Разбрах, че българинът още се лута и търси новия месия, който да дойде и с магическа пръчка да оправи държавата без ние да се потрудим. Пак се движим на принципа проба-грешка и пак бъркаме в горещата печка, за да разберем, че не трябва. Губим ценно време! Вече 32 години сме в непрекъснат преход и още не ни е ясна посоката, в която вървим. Даже съм съгласен да няма теми за работа за нас – карикатуристите, но да става по-добре за държавата.“

Ясно е, че не всеки художник може да бъде и добър карикатурист. В този жанр виреят само духовити хора, които не се страхуват да тълкуват злободневни теми от случващото се тук и по света. „Има немалко примери за политици, които не се харесват как изглеждат в карикатурите, но наказани художници за щастие у нас няма“ – казва Ивайло Цветков:

„В България има свобода и на изразяване, и на словото, друг е въпросът кой как я използва. Но у нас можеш да нарисуваш всичко. Можеш да изразиш мнението си свободно, без да те вкарат в затвора, да те преследват и да те глобяват, както е на други места по света. Иначе нашите политици сами попадат в ситуации, така че на карикатуриста нищо не остава, освен да нарисува случката. На мен това не ми е интересно, но съм получавал и сърдити отзиви от някои политици. Преди и Бойко Борисов ми се беше разсърдил заради карикатура, а Александър Томов се ядоса, че съм го нарисувал с по-къси панталони. Имал съм обаждания от политици, но са единици.


Да, всеки може да е обект на карикатура – и президентът, и всички надолу в йерархията, но не можеш да отправяш обида в карикатурата и да го поставяш в нелепа ситуация. Ще кажеш каквото си замислил, но чрез символи, реплики, виц дори – така, че да пазиш личното достойнство на човека, защото така пазиш и своето достойнство. Това е единственото правило, другото е позволено, щом си намерил повод за окарикатуряване.“


Още от категорията

Любим радиоглас: Лидия Михова

„40 години от живота си посветих на Радиото. Когато влизах в БНР, спирах на входа и се обръщах, за да видя дали хората на улицата забелязват в каква институция влизам“ – думи, които Лидия Михова – любим радиоглас на поколения българи, произнася със сълзи..

публикувано на 25.01.22 в 10:10

Ванеса Гецева – една българка в дълбоките води на биоинформатиката и изкуствения интелект

Как науката на бъдещето обединява знанията, до които достигат учените в отделните ѝ направления, предупреждава, чертае спасителен път, лекува? Пример за подобно единодействие дават биоинформатиката, изчислителната биология и изкуственият интелект..

публикувано на 22.01.22 в 11:25

Кейси Ангелова изоставя телевизионна кариера в Ню Йорк, за да отглежда трюфели у нас

Динамичният и всепоглъщащ свят на телевизията срещу простия и близък до природната идилия живот. Преди 15 г. нюйоркчанката Кейси Ангелова поставя от двете страни на везните тогавашното си битие и една твърде мъглива и далечна възможност, давайки задача..

публикувано на 16.01.22 в 09:05
Подкасти от БНР