Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Бялата емиграция във фокуса на Дните на руската диаспора в България

Руски емигранти-белогвардейци в Разград, 1922 г.

Много и различни са вълните на руската емиграция в България – всяка предопределена от особеностите на своето време. Първите по-големи групи руски емигранти намират убежище у нас още през XVIII век, бягайки от църковната реформа в Русия. Това са така наречените „старообрядци“. След Руско-турската освободителна за България война от 1877-1878 г. в страната ни се заселват представители на руската интелигенция, които се включват в изграждането на новите български институции. Епохата на социализма ще запомним с така наречената „любовна“ емиграция, когато в България пристигат най-често представителки на нежния пол, последвали любовта на живота си – българин, заминал на работа или на обучение в Съветския съюз. 

Но най-разтърсваща и привлекателна за историците сякаш е съдбата на руските белоемигранти, които идват у нас, спасявайки се от болшевиките. Именно тя се оказва във фокуса на провеждащите се за първи път в България от 2 до 8 декември Дни на руската диаспора – в София, Стара Загора и Перник. Събитието се организира с подкрепата на посолството на Руската федерация в България и е със заявка да стане ежегодно.

Сергей Рожков, председател на Руския академически съюз
„Възприели сме такъв подход: бялата емиграция е основната, най-интересната, най-голямата вълна на руска емиграция в България. Но тя далеч не е единствена. Затова започваме с нея. А в следващите издания на Дните ще разширяваме времевия обхват“, каза на откриването на форума в Руския дом в София организаторът Сергей Рожков, председател на Руския академически съюз.

„През 1919-1921 г. от Русия и Цариград в пределите на Царството с разрешение на Българското правителство бидоха допуснати около 45 000 души руски бежанци. В болшинството си те бяха части от белите армии, които, след излизането им от вътрешността на Русия, временно спряха в Галиполи – Турция, и от там едни заминаха за Франция и Чехословакия, а други се настаниха в Балканските държавици. България, която е признателна към руския народ, макар малка по пространство и население и крайно обедняла след войните, най-сърдечно прие многобройните руски бежанци“, разказва доклад на Министерството на външните работи и изповеданията от онова време.

Празник на руски емигранти в Плачковци
Част от тях са закриляни от щастлива звезда, други ги очаква трагична развръзка. За едни – като писателя и бъдещ нобелов лауреат Иван Бунин и поета-символист Константин Балмонт, страната ни е транзитна точка по пътя към Западна Европа. За други България се превръща във втора Родина. Но всички тях ги обединява това, че не смятат себе си за емигранти – те са бежанци.

Ярки свидетелства за приноса на руската диаспора в различни сфери на живота в България ни дава събраната от Национална агенция „Архиви“ богата изложба на архивни материали, подредена в Руския дом. От документите разбираме, че още през втората половина на 1920 г. в страната ни започват да се откриват руски училища за децата на бежанците, като към началото на 1922/1923 г. учебните заведения са вече 30 на брой. 

Руски емигранти – миньори, пред рудник „Бели Брег”
От снимките ни гледат белогвардейци, намерили за себе си препитание в шахтите на Перник, а също и маестро Мойсей Златин (1882-1952), който става главен диригент на Оперната дружба в България. Той въвежда нови за страната ни музикални инструменти – бас кларинет и контра фагот, и поставя за първи път у нас над 20 опери, сред които „Княз Игор“ и „Борис Годунов“. През 1921 г. с решение на руското Висше църковно управление зад граница в България пристига Серафим Соболев като предстоятел на храма „Св. Николай Чудотворец“ към руското посолство в София.

Пред Руската църква в София, 1924 г.
Църквата става притегателно място за руската диаспора. Тя създава бързо и своите клубове по интереси – в сградата на Славянското дружество в столицата, известна като „Славянска беседа“, през 20-те и 30-те години на ХХ век провеждат сбирки Съюзът на руските инженери, Съюзът на руските лекари, Дружеството на руските писатели и журналисти и др. Започва да излиза белоемигрантска периодика. Само в периода между 1921 г. и 1939 г. това са 87 издания. Създава се и Руско-българско книгоиздателство. В хотел „Континентал“ в пресечката на улиците „Леге“ и „Съборна“ живеят руски знаменитости, затова софиянци го наричат „Руски дом“. 

Старата сграда на Славянското дружество в София
Оказва се, че руските бежанци имат принос и в развитието на пожарното дело у нас – през 1923 г. руският дворянин Юрий Захарчук става началник на пожарната команда в София. Благодарение на него тя е изцяло модернизирана и през 1932 г. се класира на първо място в Европа по бързина и дееспособност. Друг руски емигрант се счита за родоначалник на съвременната театрална школа в България. Това е Николай Масалитинов, който през 1925 г. е поканен за главен режисьор на Народния театър в София, където поставя 140 пиеси.

Николай Масалитинов с творческия колектив на пиесата „Тартюф” в Народния театър, 1944 г.
„България заема специално място в историята на руската емиграция. Това е страна с родствен език, родствена славянска душа. Нашата интелигенция, както пише генерал Врангел, получава тук приюта, за който е мечтала. Разбира се, че тези хора са преживяли много трудни времена. И въпреки това българското правителство е правело всичко възможно, за да им помогне. То е осигурявало специални дотации за руските училища, децата на руските емигранти са постъпвали безплатно в университета, т.е. България е била изключително гостоприемна към тях“, сподели пристигналият от Крим за Дните на руската диаспора Ярослав Иванченко.

В рамките на форума ще бъдат представени още много интересни факти за живота на белоемигрантите у нас на кръгла маса с участието на Марина Сорокина, ръководител на отдел „История на руската диаспора“ в Московския дом на руската диаспора „А.И. Солженицин“ и историка Виктор Леонидов. Ще бъдат показани документални филми, презентация на книгата „Успешно бягство“ на балканиста Сергей Галани, разказваща за съдбите на децата на белоемигрантите в България. Ще се проведе и вечер с поезията на живялата в страната ни руска поетеса Любов Столица.

Снимки: Миглена Иванова


Още от категорията

Френският мъжки колеж  „Св. Августин“

Пловдив има забележително „френско наследство“

Забележителен щрих от историята на град Пловдив съхранява централната сграда на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Тя е била дом на една от най-престижните образователни институции в страната през XIX в. - Френският мъжки колеж. Той..

публикувано на 22.01.22 в 09:50

Честваме Св. Евтимий, последният български средновековен патриарх

На 20 януари православната църква почита паметта на Св. Евтимий, патриарх Търновски. Той е сред най-великите българи от 14-ти век, последен водач на Търновската патриаршия.  Роден е след 1320 г. Става последовател на великият исихаст Теодосий..

публикувано на 20.01.22 в 10:24
Елеонора Крюгер на посещение на белогвардейци в град Шипка

Тайната на Елеонора Крюгер – по следите на Романови в село Габарево

През 2017 г. властите в Русия оповестиха, че са открили липсващите тленни останки на двамата най-млади престолонаследници Романови, за които се говореше, че са се спасили по чудо от кървавия разстрел на Николай II и на неговото семейство. Но..

публикувано на 19.01.22 в 11:45
Подкасти от БНР