Зрелостта и просперитета на едно общество се измерва чрез отношението към хората в неравностойно положение – онези слаби негови членове, които посрещат предизвикателствата в своя живот с достойнство и с надежда за утрешния ден. В голяма част от европейските страни заетостта сред хората с намалена работоспособност е около 60 на сто. В България този показател е едва 31 %, но данни от статистиката показват, че реално наетите у нас лица с увреждания са не повече от 10-15 %.

„Хората с увреждания по нищо не се различават от останалите, и в много случаи физическото им състояние не ги възпрепятства да бъдат много добри предприемачи – има много такива примери“, казва Минчо Коралски, изпълнителен директор на Агенцията за хората с увреждания:

„Предприемачите са мотор на обществото, когато става въпрос за икономика. От тази гледна точка ангажиментите на държавата са изключително важни, за да се създадат благоприятни условия за развитие. Не смятам, че хората с увреждания, особено в сферата на предприемачеството, са някаква специална група, която се нуждае от по-специално отношение. Човек, който носи предприемачески дух и има работеща идея, нищо не може да му попречи да я реализира, в помощ са и нашите целенасочени програми за хора с увреждания. Когато човек с увреждания тръгне сам да пише своя проект, а не наема за тази цел посреднически фирми, тогава много по-ясно сам ще вникне в реалността, в която ще работи. Например, за да си отвориш фризьорски салон, в проекта си ще заложиш разход за наем, данъци, ел. енергия и други, т.е. сам трябва да прецениш дали ще можеш да ги покриваш чрез доходите си. Бизнесът не е обещание за лесен живот, свързан е с много ангажименти и притеснения, трябва да си подготвен за това още в началото.“

Социалните предприятия са онази брънка в икономическата верига, която подпомага трудовата реализация на хора със специални потребности, балансирайки между постигането на социални и икономически цели. Пример за успешен проект на неправителствена организация, който от 2017г., до днес продължава да помага чрез трудотерапия на много младежи със специални нужди е Центърът за защитена заетост в община Божурище.

Той възниква с проект на Милена Боева, озаглавен „Достъпна градина за хора с увреждания“ и се развива с подкрепата на Агенцията за хората с увреждания. Самата основателка на Центъра подчертава голямата роля на община Божурище, осигурила им не само терен за работа, но и материална помощ и план за развитие.

„Дълготрайният смисъл е там, че тези млади хора трябва да са подготвени да се грижат сами за себе си, защото родителите им няма да са цял живот с тях. Те трябва да изградят навици, да умеят да се трудят, така че да могат да се справят в утрешния ден. За целта сме изградили две оранжерии, едната е с повдигнати лехи и е подходяща тъкмо за хора с двигателни нарушения. Предстои да разширим площта с още над 200 кв. м. Там, заедно с децата и младежите, които ни посещават, садим всякакви видове зеленчуци. При нас хората са назначени на 4-часов работен ден на длъжност градинар и получават половината от минималната работна заплата. Досегът със самата земя, че работят на открито и че се чувстват потребни и полезни – за тези младежи това е изключително важно, а и за обществото. Желанието, с което те идват да работят, че всеки ден са усмихнати, че научават нови неща – всичко това осмисля цялата моя работа, както и на доброволците, които ни посещават. Идеята дойде заради моето детенце, което е с такива потребности и така аз се превърнах в двигател на проекта. 22 години работех в администрацията на здравеопазването, но заради този проект промених живота си на 180 градуса, и никога не съжалявам за това“ – казва с увереност Милена Боева.

Снимки: БГНЕС, forkids2017.org