Предизборно български патриотични формации поставиха въпроса дали държавата се интересува от последиците за страната при изграждането на „Канал Истанбул“ в Турция.

Съоръжението на 220 км от българската граница ще дублира Босфора. 

Изкуственият проток от Караборун на Черно море до езерото Кючюкчекмедже на Мраморно море ще е 45 км. Широчината му ще е до 150 м извън водоемите, а дълбочината – 21 м, посочва kanalistanbul.gov.tr. 

Без да дава подробности, порталът информира за множество проведени проучвания при проектирането.

Какви са възможните отражения на проекта върху Черно море и региона?

Безспорно ще има регионални последици от изграждането на канала, коментира пред Радио България доц. Владислав Карамфилов от „Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания“ на Българската академия на науките. 

Неясните крайни параметри на проекта не позволяват да се каже какви ще са те. Но поради кръговрата на теченията в Черно море, които отнасят водите от българското крайбрежие към Босфора, той не очаква да се появят съществени последици за България.

Едва ли някой има ясна представа, дали такъв проект е от полза за България или е вреден, посочи пред Радио България проф. Марин Русев, който преподава странознание, световно стопанство, устойчиво развитие и геополитика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Според него, би могло да се очаква, че и от екологична, и от политическа, и от търговско-транспортна гледна точка ще има не малко ползи за България.

„Доста неправителствени, и то турски, организации оспорват проекта. Част от доводите, особено екологичните са съмнителни – казва проф. Русев.– Говори се, че ще има промяна на солеността, че щял да прониква сероводород. Ако сероводород не прониква при тази дълбочина на Босфора в другата част та Средиземноморието, тя няма да прониква и чрез този канал. Да не говорим, че не знаем един вече готов канал какво движение на водата ще предизвиква. Кое ще бъде повърхностно и кое ще е компенсиращото в по-ниските части. В момента е така на Босфора.

Ако сравним Черно море с една каца, и ако кацата е 2 метра, то Босфора я е прорязал с 1 сантиметър в горната част. За мощен водообмен не може да се говори. Със сигурност някакви последици ще има, дори и екологични. Но те ще засегнат много по-силно Истанбул и местната флора и фауна и то в ограничен радиус. В никакъв случай не може да се говори за тежки изменения, свързани с Черно море. Даже имам подозрение, че ще е още едно място, от което да се отлива боклукът, който десетилетия вече се е събрал в повърхностните части от р. Дунав. Именно това е тежкият проблем за Черно море според мен, а не дали ще бъде отпушвано и на друго място.“

През 2011 г. турският президент Реджеп Ердоган представи проекта за „Канал Истанбул” с цел да се облекчи трафика по Босфора. Журналистът Тайфур Хюсеинов от obzornews.bg обаче смята, че числата говорят друго. „През 2006 г. по официална статистика корабите, преминали през Босфора, са били малко над 50 000. В следващите години тенденцията е броят да намалява. През 2016-та те са около 41 000 и това число се задържа през годините“, посочва той.

„Огромна част от гражданите на Истанбул се опасяват от последствията от построяването на „Канала Истанбул”, тъй като ще се създаде един остров в историческата част на града. Съображенията са както битови, така и екологични, а не бива да забравяме, че Истанбул се намира в сеизмична зона. Точна оценка на последиците няма. Ако изключим твърдите привърженици на Ердоган, по-голямата част от гражданите се противопоставят на проекта.

Опозицията, в лицето на кмета на Истанбул, който успя да победи управляващата партия на местните избори през 2019 г., също се противопоставя на проекта и го представя като предателство към града. Специалистите очакват най-вече проблеми с питейната вода на турския мегаполис, тъй като почти 1/3 от нея се доставя от водоемите по протежението на новия канал. Флората, която се намира в този район е по-богата в сравнение с някои държави като Нидерландия и Англия. Самият канал е много по-дълъг спрямо Босфора. Очаква се цената за преминаващ кораб да е много по-висока и няма логика те да преминават именно от там. Ако Ердоган успее да спечели изборите през 2023 г., със сигурност ще завърши канала. Защото точно на това се основава неговата политика – изграждането на мега проекти, финансирани с държавни средства, които облагодетелстват онези бизнесмени, които впоследствие подкрепят политиките на президента“, прогнозира Тайфур Хюсеинов.

Снимки: ЕПА/БГНЕС, uab.gov.tr, личен архив