Книжка с номер 28 на списание „Славянски диалози” е специална – тя напомня за навършилите се 120 години от рождението на чешкия хуманист и поет Ярослав Сайферт (1901-1986 г.). За него популярният драматург и политик Вацлав Хавел пише през 1984 г.:

„В чужбина някои хора бяха изненадани, че наградата е присъдена на поет, почти непознат в света“. Хавел подчертава факта, че Шведската академия взема под внимание не само световната известност на един автор, но и значението, което той има в своята страна. „Красивият мелодичен език на стиховете му, завладяващите метафори и преди всичко отношението му към света, правят творчеството на Сайферт един от стълбовете, на които се крепи модерната чешка поезия” – пише още Хавел.

Преводаческата работа на различни славянски езици върху стиховете от Ярослав Сайферт започва много преди той да получи Нобеловата награда. В Полша например подготвят издаването на първа негова стихосбирка през 1961 г.

Литературната ситуация в Чехословакия по това време е неблагоприятна по идеологически причини както за Сайферт, така и за писателите, които не приемат манипулативните мерки. Независимо от това, че е носител на държавни отличия за литература през 1936, 1955 и 1968 г., а през 1967 г. е обявен за заслужил деятел на културата в Чехия, Сайферт става прицел на официалната литературна критика.

Поетът изпада в немилост и то в най-силните за творчество свои години. Това обаче не се отразява на неговия избор и докрай остава верен на своите убеждения и на поезията като начин на живот и единствено духовно упование. При тези неблагоприятни обстоятелства стиховете на Нобеловия лауреат достигат до читатели чрез машинописни преписи в родината и чрез различни преводи в чужбина – наполски, български, руски, сръбски.

В България чешкият поет е високо оценен години преди да получи високото отличие. Неговите стихове са вдъхновили нашите преводачи от чешки Вътьо Раковски, Димитър Стефанов, Атанас Далчев. Няма как да не направи впечатление фактът, че първата официално издадена стихосбирка на Сайферт на български излиза в паметната за целия демократичен свят – 1968-ма.

Като най-верен и последователен преводач на сайфертовите стихове и посланието, че трябва да останеш верен на себе си, въпреки обстоятелствата, у нас се откроява трудът на Вътьо Раковски. „Този преводач прави това, което трябва да направи цяло едно поколение автори. Защото по принцип изданията на сборници с произведения на поети са колективен труд, с участието на много преводачи” – казва професор Жоржета Чолакова– главен редактор на сп. „Славянски диалози” към Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и голям почитател на чешкия поет:

„Като световно явление Сайферт е познат по света. Аз с гордост казвам, че българското възприятие, досегът с българската читателска аудитория е една от най-ранните, като у нас решаваща е ролята на един преводач. Ние имаме великолепните преводи на Вътьо Раковски, при това в три различни книжни издания. След като в България през 1968 г. излиза стихосбирката „И пак е пролет”, по-късно пак с преводите на Вътьо Раковски, Сайферт е представен със стихосбирката си „Цялата красота на този свят”, където е добавена и част от най-новото му творчество. Това е като една непрекъснато развиваща се книга, в която главна роля се пада на преводача – той води публиката през авторовото творчество.

Към тази „преводна книга” Вътьо Раковски добавя през 2001 г. и последните си преводи на Сайферт от „Обелискът на чумата“ (1977 г.). Понеже Ярослав Сайферт е от големите събития, явление в световната поезия, той трябва да бъде припомнян и днес имаме потребност да знаем и говорим за него. Никак не е лесно да се долавят фините фибри в неговата поезия – те сякаш кънтят с усмивка, но едновременно с това и от болката, която изпитва човек неведнъж през житейския си път. Той става любим на четящата аудитория, защото говори съкровено, много дълбоко и истински.

С годините стига дотам, че осъзнава поезията като единствения начин да бъде искрен със себе си. Достойното живеене, искреността пред себе си – тези неща оправдават смисъла на човешкото присъствие на земята, според Ярослав Сайферт.”