За Бъдни вечер – постна вечеря и питка с паричка, за Коледа – месни ястия, „вити, превити краваи“… Дори във времето на „бързите храни“ и бързите поръчки за дома, у нас подготовката за традиционните трапези си остава едно от най-приятните занимания и неотменима част от празничния дух. Не са малко българските семейства, в които и днес ревниво се пазят местните обреди и обичаи и които сами приготвят специалните ястия и обредните хлябове.

Хлябът – празничен или делничен, винаги е имал почетно място в живота на българина. Той е в центъра на почти всички традиционни празници.

• Обредните хлябове от Игнажден до Коледа

Обредните хлябове се приготвят от най-хубавото, най-бялото брашно. Някога, още по време на жътвата, жените отделяли най-едрите класове, зърната измивали, изсушавали и прибирали в платнена торба, за да ги пазят за тези съкровени моменти. Водата, с която се замесват хлябовете, също е специална – тя е „мълчана“, донесена при пълно мълчание от кладенеца, ненапита и недокосната, затоплена на жив огън. Жените, които ще месят хляба, се обличат в чисти празнични дрехи. Брашното се пресява три пъти, пеят се специални песни, но най-важното е да се спазва чистотата в мисли и действия. Хлябът е постен – без животински продукти.

За Бъдни вечер се приготвят няколко хляба, които имат различна роля в обичая. Най-важна е боговицата, наричана още богова пита. Както е характерно за обредните хлябове, той се приема за безкръвна жертва, посветен е на Бога и на къщата. Пластичната украса на боговицата непременно включва кръст, а в средата обикновено се слага отпечатък с просфорник.

• Просфорните печати – ключов елемент на църковния живот и част от богатото културно наследство на българите

За празника се приготвят и хлябове, посветени на селското стопанство – земеделие, скотовъдство, къща и покъщнина… Хлябовете се покриват с пластични изображения – гумно, сено, овчар и стадо, волове и орач и пр.. На някои места се прави хляб във формата на бъчва. Той е предназначен за тези, които копаят лозето. Разбира се, почти във всеки край на страната ни са описани още много и различни форми, които жените придавали на хляба в зависимост от неговото ритуално значение.

За трапезата на Коледа, както и за следващите празници от дългата коледно-новогодишна поредица, вече е разрешено обредните хлябове да се замесват с масло, мляко и т.н.

• Месенето на хляб – една възродена българска традиция

И до днес коледарите, които посещават домовете в нощта срещу Рождество, се даряват с „ вит-превит кравай“. Някога тези краваи изработвали момите, за да ги подарят на своя избраник. Чрез тези тестени кръгове, украсени с пуканки и чимшир, девойките показвали не само уменията си, но и своите чувства.

• Бъдни вечер – празник на семейството