Повече от столетие, в дните на Бъдни вечер и Рождество Христово, коледарите в Ямбол заиграват в ритъма на отривист танц, наречен коледарски буенек. Традицията е единствена в България и от години приковава интереса на етнографи и краеведи. Възникнал в най- стария ямболски квартал Каргон, коледарският буенек е защитен от община Ямбол пред Патентното ведомство като запазена марка на ямболци. Коледарите са облечени с войнишки брич, бяла риза, елек, ботуши с шпори и кожен калпак, обкичен с пуканки и чемшир. Заедно те изпълняват в синхрон красивия буен танц, в права редица, тропайки с крака, удряйки ботуши, при което се разнася звънът на шпорите, а дружните им викове огласят квартала. Танцът буенек е заимстван от лазарските танци, като е допълнително адаптиран за мъжко изпълнение. Счита се, че характерният коледарски буенек, сродява момковия и моминия лазарски цикъл.
Според османски документи край днешното село Биволяне в община Момчилград са живели над 500 дервиши , които са се обучавали в Елмалъ баба теке. Някога религиозният център се славел кат о най-голямото средище на дервишите в тази част на..
Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния..
Регионален етнографски музей в Пловдив отваря врати за XVІ-то издание на Седмицата на традиционните занаяти, съобщават организаторите от музея. Откриването е на Еньовден (24 юни), почитан в народната ни традиция като ден на билките и лечението..