Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Осем истории за солидарността и живота по време на Covid-19

„Пандемията от първа линия“ – какво не показаха медиите

„Българите не искат да живеят в общество, в което „всеки сам си преценя“, подчертава Станислав Додов

Снимка: @dversiamagazine

Какви са личните и професионални борби на работещите на първа линия в различните социални сфери в ситуация на пандемия? Кои са проблемите, какво е солидарност и има ли тя почва в България? Отговорите на тези въпроси представя екипът на списание „Диверсия" и фондация „Фридрих Еберт" - бюро България в аудиоалбума "Пандемията от първа линия". Той включва осем епизода с осем различни гледни точки за времето, в което живеем и за случващото се в българското здравеопазване, образование, социални грижи, транспорт, наука и култура. Осем истории от първо лице в ситуация на Covid-19.

„С течение на времето, от началото на пандемията през 2020 г., темата за хората на "първа линия" отчасти изчезна от публичното пространство и се сведе до медицинските лица. А всъщност това са ужасно много хора, които работят в значими обществени сектори, за които е необходимо да говорим повече“ – казва един от авторите на проекта - Станислав Додов. Според него проектът показва, че в известна степен медиите у нас се отдават на събитийния характер на ситуацията и често пъти забравят да „показват“ как хората с труден живот преди Covid-19 успяват, и дали успяват, да се справят след това. Става въпрос за всички онези граждани, които живеят в самота, бездомните, многото болни или възрастни българи, които разчитат на мрежата за социална сигурност, която съществува или не около тях.

Станислав Додов

„Виждаме, чеедно от нещата, които пандемията много засили, но то е много по-старо от нея, е изолацията помежду ни и разкъсването на социалната тъкан по начин, по който ние не се търсим и не се питаме как сме. Големият проблем, за който всички наши събеседници в този аудиоалбум говорят по различни начини, е едно чувство на изоставеност, на самота, а от друга страна - на отчуждение и враждебност към тези работници на първа линия. Разбираме, че в публичното пространство липсват разкази за това как протича животът на някаква група хора. Какво значи да се работи на първа линия в този случай. Или да се живее на първа линия. В медиите продължават да говорят за ситуацията единствено политици и експерти и това няма как да предизвика онази солидарност, която е важна. Впрочем, думата "солидарност" отсъства от речника на политическите лица" - категоричен е Станислав Додов.

В доказателство на думите си той цитира социолога и главен асистент в СУ „Св. Климент Охридски“ Мила Минева, която в аудиоалбума казва „смъртта не засяга живота, но икономиката засяга живота". Повод за думите й е говоренето на властимащите относно локдауна в България, който сякаш не трябва да се случва, за да продължим да работим. „Защото, ако не работим, ще умрем. Обаче, ако се заразим и умрем, сякаш това не е важно“ – анализира Станислав Додов. Според него този момент именно засяга солидарността в обществото ни.

„Не е възможно едно общество, което десетилетия наред е убеждавано под различни форми, че най-важното е да се грижиш сам за себе си, сам да се развиваш и т.н., да превключи за едно денонощие, или в случая за почти две години, в солидарен режим. Но трябва да се повтаря много ясно, че хората в България не са някакви зли или тъмни балкански субекти по манталитет, които мразят или пък са глупави - това е ужасно вредно. А такъв коментар често чуваме от експерти. Но не, това просто е общество, което е забравило защо и как да бъде солидарно.“

В медиите обществената „солидарност“ сякаш е обвързана преди всичко с сваксините, носенето на маски и дистанцията – "да пазим себе си и така да пазим другите". Но солидарността е много повече от това, смята Додов.

„Забележително, че "всеки сам си преценя" се оказва фраза на 2021 г. (според езиковеди от Софийския университет, с неизвестен автор и без наличието на ирония в нея и използваната диалектна форма на глагола-бел.ред.) Хем не е изненадващо, хем е толкова показателно. В този смисъл ние не сме стигнали до изводи в какво общество искаме да живеем, но от проекта със сигурност разбрахме какво не искат да бъде хората, които правят обществото ни да функционира – и това не е обществото, в което всеки сам си преценя“ - казва Станислав Додов.

Албумът може да бъде чут на сайта на електронното списание "Диверсия" и във всички приложения за подкаст.

Съставил: Весела Кръстева /по интервю на Николета Атанасова, БНР–„Хр.Ботев“/

Снимки: @dversiamagazine, БГНЕС


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Часът на Радио България по програма "Христо Ботев" - Брой 24

В брой 24 на предаването говорим за (не)познатите съвременни български будители зад граница: С България в сърцето и в далечна Аржентина – интервю с Ружка Николова, председател на Аржентинско-българската фондация в Буенос Айрес; Изборните..

публикувано на 31.10.24 в 12:00

От ЦИК уточниха, че 21 гласа не стигат на "Величие" за влизане в парламента

21 гласа не достигнаха на партия "Величие" за влизане в новия парламент. Това заяви председателят на Централната избирателна комисия (ЦИК) Росица Матева. ЦИК обяви окончателното разпределение на мандатите в 51-ия парламент "В ЦИК бюлетини не..

публикувано на 31.10.24 в 10:51

Производителите на етерични масла в България обсъждат пътя към устойчиво развитие

Третата национална среща на производителите на етерични масла в България ще се проведе днес в столичния Интер Експо Център. Организатор на форума е Сдружението на производителите на етерични масла "Дестилирано в България", предаде БТА. Заетите в..

публикувано на 31.10.24 в 06:15