Как науката на бъдещето обединява знанията, до които достигат учените в отделните ѝ направления, предупреждава, чертае спасителен път, лекува? Пример за подобно единодействие дават биоинформатиката, изчислителната биология и изкуственият интелект в търсенето на възможности за ранно откриване на тумори.
Ванеса Гецева плува свободно в тези свръхконцентрирани на интелект, познания и откривателства води. Вече с бакалавърска степен по компютърни науки и биоинформатика от Ramapo College в Ню Джърси, днес тя е докторант в областта на биологичните науки в Columbia University. Освен това е автор на три научни публикации и носител на над двайсет награди – сред тях президентското отличие “Джон Атанасов” за дебютен пробив в компютърните технологии.
“Още от малка много обичах математиката и информационните технологии”, казва Ванеса. В четвърти клас започва да се занимава с програмиране, в осми се запознава със света на научните разработки, а година по-късно открива биоинформатиката. “Фактът, че използваш знанията си по информатика, за да направиш нещо полезно в сферата на биологията, беше много впечатляващо за мен”, добавя тя.
Желанието ѝ някой ден да бъде сред просветените, които се докосват до най-авангардното научно знание, я отвежда в Съединените щати. А колежът в Ню Джърси се оказва мястото, дало учени за американската компания, създател на една от ваксините срещу коронавирус. Докато учи за бакалавър, Ванеса работи по проект в лабораторията на д-р Парамджийт Бага и Скот Фрийс. Там изследва влиянието на определени елементи в ДНК, които не кодират протеини, в механизма за създаването на ДНК разнообразието.
“Тези протеини са с различни клетъчни функции или свойства – пояснява Ванеса Гецева. – Има предимства, но и недостатъци, защото еизчислено, че около 15% от човешките наследствени ракови заболявания са свързани с алтернативни сплайсинг събития. По време на проучването разполагахме с база данни, съдържаща десетки хиляди човешки ДНК секвенции, както и със създадени от нас компютърни програми. Резултатът от всичко това е, че можем да контролираме определени заболявания – наследствени и ракови.”
Последният проект с участието на Ванеса е свързан с разработването на модел за обучение на изкуствен интелект, който да намира тумори или да ги предсказва.
“Заедно с Матю Брендъл – един от докторантите в лабораторията, разработихме модел за дълбоко обучение, който изчислява туморната честота в хистологични изображения, открива райони в тях с високо съдържание на тумор – казва младият учен. – Дълбокото обучение (компютърен метод за възпроизвеждане на гъста мрежа от неврони – бел.ред.) в момента навлиза много в сферата на биоинформатиката. За проекта използвахме публично достъпни хистологични изображения и открихме, че нашият модел се справя страхотно със задачата. Той може да бъде приложен директно в медицината.”
Докато се занимава с докторантурата си, Ванеса подава ръка на деветокласничка от родния й град Шумен.
“Весела също е програмистка и заедно работим по биоинформационен проект, който се надяваме да представим на научна конференция много скоро – разказва тя. – Аз самата в момента се уча да бъда ментор и съм много щастлива да споделя знанията си с това момиче. За мен това е нещо ново, радвам се, че мога да помагам на мотивирани деца.”
Ванеса Гецева споделя, че много й липсва България. През следващите пет години обаче ще се съсредоточи върху завършването на образованието си в Съединените щати. А след това би искала да работи в някоя от големите фармацевтични компании. “Когато завърша докторантската си степен, може да се прибера в Европа – но кой би могъл да каже какво ще се случи”, казва тя.
Съставил: Диана Цанкова /по интервю по интервю на Добромир Видев, БНР-„Хоризонт“/
Снимки: bioinformatics.ramapo.edu и личен архив
През септември миналата година женският хор на българския фолклорен ансамбъл "Шевица" в София се сдоби с изненадващо попълнение – млад мъж, с татуировки и всичко, както си му е редът за вокалист на канадска хеви метъл групал – влезе и седна..
Желание и умение да рисува има почти всяко дете. Колкото до таланта – понякога са нужни години, за да бъде той забелязан и признат. Особено ако се случи така, че израстваш в България в зората на демокрацията. Именно такава е историята на сънародничката..
Любопитство към света около нас и неспирно желание да върви напред и да разгадава, какво се крие след всяка нова крачка и пробив в науката – това е водещата нишка към прогреса за един съвсем млад учен в България. Тервел-Любомир Боянов е само на..