Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

За оптимизма между България и Северна Македония

Премиерите Кирил Петков и Димитър Ковачевски
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Срещата между българския и македонския премиер в Скопие на 18 януари започна с жест на Северна Македония, който бе бавен повече от две години. По искане на България, в ООН беше внесено македонско писмено уточнение, че името на страната, договорено в Преспанския договор между Гърция и Северна Македония, няма никакви териториални претенции към българския дял на географската област Македония, който също е на север от гръцката граница. Премиерът на Северна Македония Димитър Ковачевски подчерта: „България прие да използва краткото име Северна Македония вместо по-дългото Република Северна Македония. Изрично се потвърждава, че двете имена са еднакво валидни и не се отнасят към териториалната цялост на България“.

Българският премиер Кирил Петков иска да види осъществен до край договора за приятелство и добросъседство, подписан през 2017 г. Това ще стане чрез създаването на 25 януари в София на пет смесени работни групи, които до 2029 г. да подпомогнат и проследят изпълнението на заложените проекти. Сред тях е и изграждането на железопътна връзка между Скопие и София, която се бави вече 140 години. „Факт е, че е немислимо да сме 21-век и да нямаме железница между двете столици. Това трябва да остане като пример за лошо управление на нашите две инфраструктури, което трябва да приключи“, подчерта Петков.

„Стъпката на българското правителство ще изиграе роля, до известна степен образователна – те ще разберат с какъв субект си имат работа и тогава вече могат да се намерят истинските пътеки. Сега всичко е в сферата на романтиката според мен“. Така коментира посещението на българската правителствена делегация в Скопие Иван Николов, директор и издател на сп. „България Македония“. 

Иван Николов
Той вижда еволюция и в македонските медии по отношение темата за двустранните отношения – канят се различни събеседници, казват се неща, които по-рано беше табу да се обсъждат. Интерпретацията относно изпълнението на договора от 2017 г. ли е основният проблем с днешна дата?  

„В обсъждането на проблемите между България и Северна Македония се отклоняваме от първоизвора на причините. Не може един проблем да се решава ако не се знае неговият генезис, как се е развил. Трябва да кажем, че по времето на премиерите Иван Костов и на Любчо Георгиевски са подписани най-много договори, някъде над 50 договори, споразумения. Но в края на краищата стената, в която се сблъсква всяко българско желание за подобряване на отношенията с Република Северна Македония е много дебела.“

След срещата в Скопие министър Кирил Петков оповести, че ще поддържа личен контакт с македонския си колега, за да се преодолеят проблемите, свързани с езика на омразата между двете страни.

„Езикът на омразата идва от политиката, която е наложена още от времето на Тито, пък и по-назад. Мисля, че е много удобна теза да подменяме политическия проблем с исторически проблем. Ние не отричаме техния идентитет, който е от 1944-та година, но как е наложен – това е отделен въпрос. Те са политическа нация, която възниква в определени идеологически и геополитически условия. Но те искат да прехвърлят своя идентитет и върху хората, които отдавна вече не са на този свят и които 100 пъти са се заявили като българи – възрожденци и революционери“, напомня Николов.

След разговорите с българската делегация президентът на Северна Македония Стево Пендаровски в телевизионно интервю оцени българския премиер като един от най-големите оптимисти, които е виждал. Иван Николов също определя ситуацията позитивно. Той е убеден, че в анонсираните нови двустранни работни групи българският премиер и неговият екип ще разберат същността на проблемите между София и Скопие и „ако тогава имат същия ентусиазъм, ще могат реалистично да преценят какво може да се постигне“.

„Въобще аз съм убеден, че така или иначе там (в Северна Македония-бел. ред.) ще стане една еволюция, защото идват нови поколения. Тези, които създадоха своите дебели книги, един по един си отиват. Вече при новите условия, аз смятам, че ще тече един процес. Той ще е много труден, мъчителен, бавен и ние трябва да намерим инструментариума, с който да влияем върху него.“

Снимки: ЕПА/БГНЕС, Иво Иванов

Още от категорията

България и Нидерландия ще създават общ фонд за инвестиции в земеделието

България и Нидерландия ще работят за създаването на общ фонд за инвестиции в нови технологии в земеделието, който може да заработи до септември. Това обяви на брифинг премиерът Кирил Петков след среща в София с нидерландския си колега Марк Рюте,..

публикувано на 16.05.22 в 18:52
Среща на четири очи между президентите Радев и Щайнмайер

Германия подкрепя България за дерогация за вноса на петрол

В рамките на посещението си в Германия президентът Румен Радев се срещна в Берлин със своя колега Франк-Валтер Щайнмайер, както и с канцлера на Германия Олаф Шолц. "Имаме пълно разбиране от страна на Германия за дерогацията за вноса на петрол",..

публикувано на 16.05.22 в 18:23

Роберто Фико: Евроинтеграцията на Западните Балкани е от стратегическо значение за ЕС

Разширяването на Европейския съюз със страни от Западните Балкани е от стратегическо значение за Евросъюза. Това заяви в Народното събрание председателят на Камарата на депутатите на Италия Роберто Фико, който е на официално посещение у нас по покана на..

публикувано на 16.05.22 в 15:01