Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

България със заявка за възвръщане на водеща роля в евроинтеграцията на Западните Балкани

Снимка: БГНЕС

Две балкански визити от началото на годината направи българският премиер. След посещението в Скопие на 18 януари, сега – на 8 февруари, Кирил Петков посети и Белград. Този фокус на новата власт в България към съседните страни от региона може да бъде разчетен като заявка, че страната ни ще се опита да възвърне водещата си роля по въпроса за евроинтеграцията на Западните Балкани

„Това е опит България да възстанови своя кредит, който беше натрупала по време на Българското Европредседателство през 2018 година, да се върне отново като един активен партньор на ЕС в региона и да бъде своеобразен трансмитер на европейските послания. Знаете, регионът ни е в много сложно положение заради няколко критични точки в него и поради тази причина България има пълния шанс и възможности да се върне като един сериозен играч, заедно с Хърватия, Гърция и Румъния“ – посочи журналистът и анализатор на политиките на Балканите Николай Кръстев, в интервю за БНТ.

Николай Кръстев
Премиерът Петков увери домакините си в българската подкрепа за евроинтеграцията на Сърбия, пред която има няколко препъни камъка. „Безспорно това са Косово, регионалната сигурност Босна и Херцеговина, спадащото доверие към ЕС също трябва да бъде отчетено“, посочи Кръстев.

Енергетиката и транспортното свързване са двете важни теми от дневния ред на взаимоотношенията между България и Сърбия. „Колкото по-добре е свързана България с държавите от Западните Балкани, толкова по-сериозен елемент може да бъде тя в регионалната сигурност и география“, категоричен е анализаторът. За да има стабилност и независимост в енергийната сфера, България и Сърбия ще се опитат да обединят обемите на потребление на газ. Така ще могат да излязат заедно на енергийните пазари и, купувайки по-големи количества, да постигнат по-добри цени, стана ясно след проведените срещи между българската делегация и домакините в Белград.

Енергийното сътрудничество беше основна тема на срещата на премиера Кирил Петков със сръбския президент Александър Вучич. 


„Обсъдихме икономически въпроси от взаимен интерес“, каза Вучич след приключването на срещата. Според него, газопроводът „Балкански поток“ е от съществено значение за сътрудничеството и развитието в региона. Той смята, че началото на газовия интерконектор край Цариброд ще гарантира снабдяването с газ и ще диверсифицира източниците на доставка. Двамата отбелязаха, че приключването на строителството на интерконекторите между България и Гърция и между България и Сърбия ще допринесе за по-голяма енергийна стабилност в региона.

Когато говорим за българската политика по отношение на Сърбия, на преден план изскачат и проблемите на българското малцинство там, което е съсредоточено в една сравнително изостанала икономически област на западната ни съседка, в близост до българо-сръбската граница. След разговор на двамата премиери стана ясно, че ще поддържат пряк контакт по проблемите на българите в Сърбия.  Дали ще бъде достатъчна тази пряка телефонна връзка?

Николай Коев
„Хубаво е, че се разговаря за нашето национално малцинство – посочи в интервю за БНР Николай Коев, дългогодишен кореспондент на БТА в Белград. По думите, му политиката спрямо сънародниците ни там е пулсираща, с периоди на напредък и изоставане. – Но като цяло този край на Сърбия, населен с етнически българи, е доста занемарен в икономически и социален план. Демографският проблем също е много тежък, но тук вината не е само на сръбската страна, която дълго време преди деградираше този край. Напоследък има известни прояви на напредък, на по-реалистична и полезна политика за българите там. Но има вина и българската страна, която след един импулс 2000-2005 година за по-сериозно икономическо присъствие там, осигуряване на работни места, обгрижване на българите с учебници и пр., допусна затишие – сякаш нашите вътрешни проблеми обсебиха вниманието на политическите сили. В последно време има пак развитие. Затова казвам, че липсва целенасочена политика за защита правата на българите там, за координиране на тези действия със сръбската страна, която в интерес на истината проявява готовност да въздейства върху живота на малцинствата.“

Съставил: Елена Каркаланова (по интервюта на Диана Янкулова, БНР-„Хоризонт“ и Йоана Левиева-Сойер, БНТ)

Снимки: БГНЕС, архив

БНР подкасти:

Още от категорията

Бойко Борисов

Нашият следващ отговор е да има 50 на 50 и в министерствата

“ Щом казват да има 50 на 50 в регулаторите, нашият следващ отговор е да има 50 на 50 и в министерствата .” Така лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов отговори на “некоалиционния” си партньор ПП-ДБ относно предложения меморандум с управленски цели за..

публикувано на 24.02.24 в 13:35
Румен Радев

Румен Радев призова за автономно европейско решение за Украйна

Президентът Румен Радев заяви пред журналисти, че всички европейски държави трябва да намерят автономно решение за войната в Украйна – “ да търсим диалога, да търсим всички механизми, с които да се прекратят незабавно военните действия и да се седне на..

публикувано на 24.02.24 в 11:05

Един ден ще има правосъдие за военните престъпления срещу украинския народ

“ Русия не може да спечели тази война и един ден ще има правосъдие за всички военни престъпления срещу украинския народ ”, заявява премиерът Николай Денков в обръщение по повод две години от началото на войната в Украйна. Той изтъква, че България..

публикувано на 24.02.24 в 10:12