На 11 и 12 февруари, на сцената на Софийската опера и балет, Маша Илиева отбелязва 40 години творческа дейност. Избрала е да го направи със своята постановка на „Спящата красавица“ от Чайковски.
За почитателите на балетното изкуство Маша Илиева е примабалерината, която са аплодирали като Одета/Одиля в „Лебедово езеро“ на Чайковски, Жизел в едноименното произведение на Адолф Адам и още много други централни персонажи, а също – като хореограф на редица постановки от афиша на Софийската опера и балет. През последните години Маша е преподавател в Националната музикална академия /НМА/. А от четвърт век – ръководител на Балетна школа „Маша Илиева“, предназначена предимно за любители. Благодарение на нея стотици деца, студенти, хора на различна възраст и с различна професия, са се докоснали до магията на това изкуство. Да не забравяме и техните семейства, които неизменно са в публиката на спектаклите, които възпитаниците ѝ представят няколко пъти годишно. Създава школата по покана на столичния Дом на културата „Средец“, където и до днес се провеждат някои от заниманията.
„Беше наистина голямо предизвикателство – спомня си Маша Илиева. – Записваха се деца, ученици, но и много хора над 18-годишна възраст – студенти, лекари, адвокати… Те искаха да знаят всичко за балета и „попиваха“ цялата настройка, която човек трябва да придобие, занимавайки се с балет. Преди всичко това е дисциплината – как трябва да си облечен, как да е сресана косата ти, да не закъсняваш никога и, дори да не се чувстваш добре, да можеш преодоляваш всякакви трудности. Това важи и за любители, и за професионалисти, иначе нищо не се получава.“
Самата Маша Илиева от ранна възраст се учи и на лична дисциплина, и на професионално отношението към изкуството. Майка ѝ е рускиня, родена в Ленинград, където от дете посещава постановките на Мариинския театър. В началото записва дъщеря си на тренировки по художествена гимнастика, а по-късно – на уроци по пиано и балет. На 10 г. Маша е приета в Националното училище за танцово изкуство, а на 11 е избрана да продължи в Академия „Ваганова“, в родния град на майка си. Преди да навърши 18 тя вече е част от трупата на Софийската опера и балет, примабалерина е от 1990 г. Известно време Маша Илиева води клас в Националното училище за танцово изкуство /НУТИ/, а днес е съсредоточила усилията си върху работата със студентите от Вокалния факултет на НМА в областта на музикално-сценичните изкуства.
„Преподавам две различни специалности – пояснява тя. – Едната е „Балетна педагогика“, в която се обучават бъдещите преподаватели по балет. Другата специалност е предназначена за студентите по оперно пеене, те изучават танци, необходими за техните бъдещи сценични изяви. Така се роди и моята книга „Исторически танци“. Работата със студентите е много интересна. Най-хубавото е, че когато завършат, продължават да ме търсят, помагам им, ако е необходимо. Така човек никога не скучае.“
Известно е, че думата „балетмайстор“ от една страна означава педагог, който работи с балетистите при подготовката на представленията. От друга – това е човекът, който изгражда самите постановки. Работата на Маша в Софийската опера е и в двете направления.
„Аз правя постановки, в повечето случаи за деца. Например „Спящата красавица“ от Чайковски, в която участват над 100 изпълнители. А ежедневната ми работа е с танцьорите от Националния балет. Трудът на т.нар. репетитор рядко се споменава, рядко се говори и за това колко трудно се „събира“ един спектакъл, а балетният педагог изработва хореографията с всеки един от артистите.“
Заниманието с балет не е само начин да постигнеш красиви походка и тяло, то има много по-дълбок смисъл, убедена е Маша Илиева.
„Неслучайно аристократите са държали децата им да свирят на пиано, както и от ранна възраст да изучават танци. Защото това облагородява. Музиката докосва човешката душевност, а танцът дава хармония между тялото и душата. Изкуството, с което си се срещнал в ранна възраст, ти носиш цял живот.“
Снимки: operasofia.bg, Балетна школа „Маша Илиева“
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път..