Намират се в предградията на Чикаго и засега са четири на брой. Всеки от тях има своите почитатели и с нещо е по-различен от другия, но всички те си приличат – най-вече с това, че когато пристъпиш прага им забравяш, че България е от другата страна на океана. Това са българските културни центрове на Чикаго.
Тук хората създават България такава, каквато искат да бъде и търсят други за да я споделят заедно. Тук се правят и делови срещи или и-бори, празнуват се рождени дни, прожектират се филми, подреждат се художествени изложби и се вият нашенски хора.
В който от тях да ви отведем, със сигурност ще научим много вълнуващи истории за сънародниците ни, които са го създали и си дават среща в него.
Днес обаче отправяме поглед към център „Българика“, който отбелязва 7 години от своето съществуване.
„Идеята беше група от хора, които са играли в предишни танцови състави, да се съберем и да продължим да играем някъде – разказва Петър Георгиев, ръководител и основател на танцова школа, впоследствие превърнала се в културен център „Българика“. – Така се стекоха нещата, че първата година имаше малък брой хора, бяхме щастливи, нямахме много ангажименти, но се появи много интересна учителка. Тогава решихме да продължим с дейността си, но сред повече хора. Започнахме с няколко класове за начинаещи. Впоследствие се присъединиха още доста интересни преподаватели…И оттам тръгна всичко. В началото мислех, че е много лесно да събудим българина, но се оказа, че не е чак толкова. Освен народните танци, направихме много други програми.“
Така идва Великден – един от специалните дни за новосъздадения център и Петър се запознава с Даниела Вълканова, която работи във в-к „Българена“. Предлага ѝ, съвсем непринудено, да направи интервю за дейността на центъра:
„Много ми допадна начинът, по който Петър разсъждава – да се запазят българските традиции, позитивното в хората, как да бъдем по-единни, по-сплотени, като едно семейство. И действително, това сега дава резултат, защото „Българика“ е започнала като организация, танцова школа дори с пет – шест души. Сега вече говорим за стотици, дори хиляди хора, които са част от центъра.“
Оля Вучева е от 4 години в „Българика“ разказва за своите първи стъпки на „българска земя“ в Града на ветровете:
„Първо започнах да танцувам. Всички в „Българика“ – инструкторите, Петър са нашето семейство. Нашият център, който всички правим по-добър, а на празниците сме заедно“, споделя сънародничката ни.
В центъра нямат нужда от голяма реклама – Петър просто събира съмишленици. Не е човек на големите амбиции, но печели доверието на сънародниците ни. Хората идват с удоволствие и с нетърпение чакат да отминат ограниченията, свързани с пандемията.
„В Клуба има танци всяка вечер от понеделник до четвъртък по 2 класа – отбелязва Николай Шопов, който е в Борда на директорите. – Това са 8 класа на седмица, имаме и 2 детски класа по народни танци. Отделно имаме и клас по фитнес, планираме да възстановим класовете си по йога и салса. Провеждаме също и уроци по рисуване, изложби…“
Имат и художествена галерия – „Багрена“, на която Николай Шопов е домакин.
Основателят на културния център в Чикаго Петър Георгиев и неговите съмишленици не са чертали планове за бъдещето, но за него лично, центърът се е превърнал в смисъл на живота му. Така е и с останалите наши сънародници, за които ежедневието без културния център би било еднообразно и сиво:
„При нас програмата е пълна. Хората искат да им се осмисли съществуването – да имат среда, където да се срещат със свои сънародници, които да не ги натоварват с политически и битови проблеми – отбелязва Петър Георгиев. А на въпроса как си представя културния център след още седем години отговаря така: – След 7 години си представям центъра така, както преди 7 години си представях нещата. Нямам идея как ще се развием, защото при нас нещата са много стихийни. Ако ни се изгуби духът, няма смисъл да продължаваме. С тези хора носим някакъв дух. Когато този дух изчезне всичко се обезсмисля…“
А духът го има и ако след 7 години продължава да ги има и българите в района на Чикаго, със сигурност и „Българика“ ще бъде едно от българските островчета в милионния град.
Репортаж на Елена Цанева, кореспондент на БНР в Чикаго
Снимки: Център „Българика“
Изборният ден в германския град Дуисбург, провинция Северен Рейн Вестфалия, протича спокойно. Ако съдим от последните пет вота, активността в града варира между 300 и 500 души. Сънародникът ни Мартин Чилев, който е част от секцията, разположена на..
В Швейцария живее голяма общност от активни и високообразовани българи. Част от тях са студенти или вече са завършили престижния Политехнически университет на гр. Цюрих, известен още като "Айнщайнов университет". Част от неговите възпитаници отдавна..
При необичайно слънчево време протича изборният ден в Брюксел, научаваме от Сибила Стоянова, секретар на една от двете изборни секции, отворена в посолството на България в белгийската столица и от общо 16 в страната домакин на Европейския парламент...
" Гаснещият огън често пъти се разгаря отново благодарение на няколко оцелели въгленчета." С тези топли думи професорът по славянска филология Красимир..
Езиково-културни работилници "Моето българско лято" пак повеждат децата на българите в чужбина към едни от най-хубавите места в България. Поредица от..
Югозападният университет "Неофит Рилски“ е домакин и организатор на петдневен образователно-опознавателен семинар за ученици и учители от Болградския..