На 19 февруари 1882 година на най-високото място в София по онова време, югоизточно от църквата "Св. София", е поставен основният камък на катедралата в българската столица. Храм-паметникът е съграден в знак на почит към освободителите на България от Османско владичество, по идея на българския политик и общественик Пeтко Каравелов. На 17 декември 1880 г. Второто обикновено народно събрание взима решението за изграждането на катедрала в София, която да носи името на руския княз светец Александър Невски, небесният покровител на царя освободител Александър II. Реално градежът на катедралата започва през 1904 година, а камбаните ѝ огласят София за първи път през 1913 г.
Храмът е монументална петкорабна кръстокуполна базилика с преддверие и кула камбанария над него. Изграден е по образец на византийския тип катедрали в Русия от втората половина на XIX в., като са използвани и средновековни български и други архитектурни форми. Сградата се простира върху площ от 3170 кв. м и побира 5000 души. Куполите на храма са позлатени. Камбанарията се издига на 53 м височина, храмът има 12 камбани, като най-голямата е с диаметър на отвора 3 м и тежи 11 748 кг. Стенописите и иконите от трите иконостаса са дело на български, руски и чешки художници. Отвън храмът е облицован с бял врачански камък. Фасадите са украсени с прецизна каменна резба. В подземието на храма се намира Криптата, където могат да се видят шедьоври на средновековно и възрожденско българско изкуство.
Съставил: Гергана Манчева
Днес православната църква се прекланя пред светиите Константин и Елена, възпяти като равноапостолни, защото подобно на апостолите са положили усилия за разпространение на Христовото учение. Свети Константин бил император на Византия през IV век. Той въвежда..
Репродукция на ръкописа на Петър Богдан „За древността на бащината земя и за българските дела“ - първият исторически трактат за България, предшестващ с близо век знаменитата "История славянобългарска" на отец Паисий, ще бъде представен днес от 11.00 часа в..
Преди 90 години, на 19 май 1934 г., движението "Звено" и Военният съюз в България извършват безкръвен преврат. В името на модернизирането на страната, наречено "обнова" те премахват Търновската конституция , забраняват партиите и македонската..