Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Конфликтът Русия-Украйна

Кризата около Украйна и последиците за България

Валери Тодоров: В тези райони живее етническо българско население и за нас е от значение да се гарантира сигурността им

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Признаването на независимостта на Донецка и Луганска републики и изпращането на „умиротворяващи“ руски войски постави Европа пред поредното изпитание. По-голямата част от международната общност, в това число и България, определи действията на Русия като „грубо нарушение на международното право“ и "предлог за война". Не закъсняха и решенията за санкции срещу руската държава и отделилите се от Украйна републики.

В този контекст на събитията последиците за България са многопластови. По думите на дългогодишния кореспондент на БНР и БНТ в Москва и външнополитически анализатор Валери Тодоров, ситуацията в региона се мени с часове. От една страна, притесненията за масирано руско нахлуване не се сбъднаха, но от друга - развитието на кризата продължава да буди безпокойство.

Валерий Тодоров

„Ясно е, че нагнетяването на напрежение и поддържането на неспокойна обстановка в тези райони ще се отрази печално на икономическото развитие и бита на хората там“, отбелязва Валери Тодоров и добавя:

„Ние имаме всички основания да проявяваме загриженост, тъй като в тези райони живее етническо българско население. Някои от тях проявяват симпатии към Русия, други към Украйна, но за нас е от значение да се осигури сигурността им, за да бъдат спокойни за бъдещето си. Смятам, че България трябва да прояви един по-умерен подход. Предвид историческите ни връзки, ние сме с еднакво добра нагласа и към Русия, и към Украйна и можем само да изразим съжаление, че два близки народа стигнаха до такъв конфликт. Всяко поощряване на агресия, в която и да било посока, ще бъде контрапродуктивно.“

Признаването на двете републики бе възприето от някои политически анализатори и като опит за преодоляване на военен конфликт с по-широки мащаби, но според Валери Тодоров напрежението там продължава да тлее. И като добавим ситуацията с Приднестровието, Абхазия и Южна Осетия, дори и Нагорни Карабах, които създават верига от проблеми около Русия, премерената реакция на България по отношение на кризата с Украйна е обяснима, коментира експертът. Деликатната позиция, в която се намира България, е свързана и с две важни обстоятелства. От една страна, това е политиката, продиктувана от партньорствата ни с ЕС, НАТО и САЩ, а от друга – обществото и силните позитивни нагласи на русофилите у нас. „Смятам, че поне дотук България е намерила правилния подход да не се обвързва с преки военни действия или с действия, които биха се изтълкували като враждебни, независимо дали става дума за Украйна или Русия“, посочва Валери Тодоров.

„Трябва да си дадем сметка, че Русия не е държава, която може да бъде принуждавана към мир със сила. С нея трябва да се води диалог, това е голяма страна с ядрена мощ, не може с императивен тон да се уреждат въпроси, свързани със сигурността. Русия трябва да бъде разглеждана като равноправен партньор и третирането ѝ като „враг“ допълнително внася утежняващи елементи в диалога. Новата ѝ лидерска роля явно дразни САЩ, които свикнаха с еднополюсния мир. Появяват се нови световни сили, а това обстоятелство ще създава все повече тревоги, но трябва да бъде прието спокойно. На този фон разговорите за сигурността трябва да бъдат равнопоставени между Севера и Юга, Запада и Изтока.“

Макар и минимална, все още съществува известна надежда дипломацията да надделее, но санкциите към Русия вече са факт. Що се отнася до България, както в повечето случаи при втвърдяване на диалога между Русия и Запада, сътресенията неминуемо се отразяват на българската икономика. Вече е спряно сертифицирането на Северен поток - 2, Германия и Франция ще претърпят загуби, но за малки страни като България, която се намира в енергийна криза, последствията ще бъдат повече от осезаеми. „Да се надяваме, че с енергични, изпреварващи мерки, правителството ще успее да предотврати част от тях, но не съм оптимист. Все още не е ясно дали ситуацията няма да прерасне в нови ексцесии“, отбеляза в заключение Валери Тодоров.

Снимки: ЕПА/БГНЕС, БНР

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Икономист: Заплатите в София са сравними със заплатите в други европейски градове

Стандартът на живот в София и някои по-големи градове в България е висок. Трябва обаче да се отделя повече внимание на регионите в страната, които значително изостават по доходи, каза икономистът Георги Вулджев пред Радио "Фокус". Той напомни, че..

публикувано на 22.07.24 в 16:24

Близо 1000 декара горски терен край Петрич е обект на частни интереси

Жителите на петричкото село Кавракирово излязоха на протест заради внесено предложение до общинския съвет на община Петрич, което засяга близо 1000 декара горски терен. Според протестиращите става дума за изграждане на фотоволтаичен парк, който ще..

публикувано на 22.07.24 в 10:37

И рибите в Черно море страдат от екстремните жеги

Непоносимите горещини, които връхлетяха Балканите през последните седмици, причинявайки изпепеляващи пожари и в България, застрашават живите организми в Черно море. Еколози алармират, че рекордните температури са пагубни не само за хората и..

публикувано на 22.07.24 в 09:50