За мнозина името на големия български художник Иван Пенков (1897-1957) е свързано преди всичко със стъклописите в представителните сгради на Съдебните палати в София и Русе, в аулата на Софийския университет или в сградата на Българската народна банка /БНБ/. Учил живопис в Мюнхен, той е автор и на множество емблематични за българската сценография декори.
Иван Пенков е от оня кръг творци, които остават знакови в българския ХХ век с движението „Родно изкуство”, изразяващо стремежа на творците да изобразяват българския бит и родната земя.Специална експозиция в галерия „Средец“ на Министерството на културата, озаглавена „Архив Гипсън V: Светлописците Пенкови“, разказва за фамилията на известния художник.
Неизвестно дали заради алюзията със стъклописите, създателят на изложбата Иво Хаджимишев я нарекъл „светлописците Пенкови“. Но „светлопис“ е буквален превод на думата фотография и това съвсем не е случайно. Публиката може да види фотографиите направени от бащата на проф. Иван Пенков през XIX век. Георги Пенков е имал фотографско ателие в Казанлък и тази любов към фотографията е наследена по-късно и от сина му.
Повечето снимки на Иван Пенков представени в изложбата са правени по време на Втората световна война край София.
„В Панчарево, където живеят в един мирен двор, зад стените на който бушува световната война – уточнява Иво Хаджимишев. – Там се събират водещи български интелектуалци - проф. Александър Балабанов, Никола Михов, Храбър Попов – един голям архитект. Виждаме и японския пълномощен министър, който е бил евакуиран там, а синовете на този човек и на Иван Пенков са били съученици в Дойче Шуле и семействата се сприятеляват до степен, че този човек е бил приет на мегдана, да пият вино с панчаревците.”
Иван Пенков е бил народен човек, разказва Иво Хаджимишев. Местните селяни са имали доверие в него. Затова сред най-ценните фотографии са тези на достолепните панчаревци, на българите от онова време, които са го допускали до себе си. Той е говорел на техния език и така са се родили тези изображения, които може да се видят в изложбата до 16 март 2022 г..
Снимки: Георги Пенков, Иван Пенков
"Вечният годеник" е първият публикуван на български роман на известната френска писателка Аниес Десарт. Преводът е на Силвия Колева. Историята се заплита в ритуалната зала в кметството, където малко момченце се обяснява в любов на момиченце на..
Художест вена галерия насред гората – на това оприличават очевидци крайпътната чешма с беседка край момчилградското село Конче в Родопите. Началото на градежа е дадено през 1985 г. от бащата на Юсеин Юсуф, а година по-късно, когато той почива, делото е..
Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ-БАН) открива днес изложбата "Живи човешки съкровища – България" в центъра на София, под купола на Ларгото. Експозицията представя вписаните в периода 2008-2024 г. 44..
"Вечният годеник" е първият публикуван на български роман на известната френска писателка Аниес Десарт. Преводът е на Силвия Колева. Историята се..