За мнозина името на големия български художник Иван Пенков (1897-1957) е свързано преди всичко със стъклописите в представителните сгради на Съдебните палати в София и Русе, в аулата на Софийския университет или в сградата на Българската народна банка /БНБ/. Учил живопис в Мюнхен, той е автор и на множество емблематични за българската сценография декори.
Иван Пенков е от оня кръг творци, които остават знакови в българския ХХ век с движението „Родно изкуство”, изразяващо стремежа на творците да изобразяват българския бит и родната земя.Специална експозиция в галерия „Средец“ на Министерството на културата, озаглавена „Архив Гипсън V: Светлописците Пенкови“, разказва за фамилията на известния художник.
Неизвестно дали заради алюзията със стъклописите, създателят на изложбата Иво Хаджимишев я нарекъл „светлописците Пенкови“. Но „светлопис“ е буквален превод на думата фотография и това съвсем не е случайно. Публиката може да види фотографиите направени от бащата на проф. Иван Пенков през XIX век. Георги Пенков е имал фотографско ателие в Казанлък и тази любов към фотографията е наследена по-късно и от сина му.
Повечето снимки на Иван Пенков представени в изложбата са правени по време на Втората световна война край София.
„В Панчарево, където живеят в един мирен двор, зад стените на който бушува световната война – уточнява Иво Хаджимишев. – Там се събират водещи български интелектуалци - проф. Александър Балабанов, Никола Михов, Храбър Попов – един голям архитект. Виждаме и японския пълномощен министър, който е бил евакуиран там, а синовете на този човек и на Иван Пенков са били съученици в Дойче Шуле и семействата се сприятеляват до степен, че този човек е бил приет на мегдана, да пият вино с панчаревците.”
Иван Пенков е бил народен човек, разказва Иво Хаджимишев. Местните селяни са имали доверие в него. Затова сред най-ценните фотографии са тези на достолепните панчаревци, на българите от онова време, които са го допускали до себе си. Той е говорел на техния език и така са се родили тези изображения, които може да се видят в изложбата до 16 март 2022 г..
Снимки: Георги Пенков, Иван Пенков
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
"Вечният годеник" е първият публикуван на български роман на известната френска писателка Аниес Десарт. Преводът е на Силвия Колева. Историята се..